|
Автор Елена Илиева
|
|
сряда, 04 октомври 2006 |
|
Страница 1 от 3
 Незнам ходили ли сте някога в Котел? Аз, да си призная, не бях, но винаги има първи път – нали? Наш приятел, чужденец, си бе купил къща там и ни покани, беше ми интересно с какво го е привлякло точно това място. Що се отнася до пътуването с автобус – може да се пробвате от време на време, може да е забавно, нищо, че ще бъдете може би единствените там тръгнали с цел туризъм.
След Сливен и “петолъчката” автобусът се закатерва към Балкана (на 49 км североизточно от Сливен). В този си участък планината не е много висока и пътят няма много завои - приятен и живописен е. Пристигайки в Котел (527 м н.в.), веднага усещаме разликата в температурата - около 12 градуса е. Автогарата е стара, нищо особено като конструкция, но в момента се ремонтира. Нашите домакини ни посрещат и тръгваме нагоре.
Първата забележителност, която виждаме е красива църква с нетипична конструкция. После решаваме да обядваме в една пицария. Оказва се добър избор. Пиците са страшно вкусни и много евтини. Освен това там правят и страхотни хлебчета с подправки. После се прибираме, катерейки се по стръмната улица. Говорим си, че от Котел са родом много видни личности: авторът на Рибния буквар д-р Петър Берон, Георги Раковски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Гаврил Кръстевич и др.
Къщата наистина има невероятен изглед към планината. А денят е дъждовен и леко мрачен, така че върху хълмовете се стелят мъгли и е прекрасно да ги гледаш на топло от вътре с чаша чай или вино...
|
gmail.com
