Разглеждаме  и старата част на Котел (макар, че къщите са по-малко отколкото в Жеравна, поради опустошителния пожар сполетял града малко след Освобождението, те носят същата атмосфера. Спираме се в резбарското ателие. После виждаме паметника на Петър Берон и се снимаме пред него с десетолевка в ръка.

Малко ни е тъжно, че времето ни притиска и няма да имаме време този път да разгледаме с. Медвен (на 12 км), където е роден Захари Стоянов, нито пък да отскочим до някоя от многобройните пещери в региона. Но другия път определено ще отидем.

Комините почти навсякъде вече пушат, а дъждът започва да ръми все по-силно. Да, идва зимата, която тук вероятно продължава дълго.

На другия ден се качваме отново на автобуса, безобразно рано е! А той е пълен, но един по един някъде сред гората започват да слизат, нарамили своите  кошници гъбарите.

Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право