От лявата страна на площада внушително се издига централната градска църква "Свети Никола". В едно старо свидетелство се упоменава, че през 1320 г. е била наново осветена, което предполага, че съществува от много време преди това. Камбанарията й, с 6 камбани и голям часовник (върви точно), е построена през 1490 г. и до ден днешен си е същата. Докато църквата през 1770/80 е била възстановена и разширена - напливът на хора в нея бил все по-голям. Камбаните отброяват ударите на времето и те отекват из Траунската долина, поети от ехото на Алпите.

Напускам църквата с чувство на абсолютна сигурност - та нали Свети Никола е закрилник на пътници, пътешественици и мореплаватели. Бодро крача по каменната уличка. От старинен часовник, накичен с камбанки като коледна елха, прозвучава нежна музика и прониква дълбоко в мен. Камбанките бият във весела надпревара и разпръскват чудна мелодия. Съпроводена от мелодията се спускам по малко нанадолнище, лек десен завой и пред мен файтон с гиздави коне, чакащи търпеливо любопитни туристи за да ги разведат из града и да им поразкажат това - онова. Е, конете едва ли, но кочияшката сигурно знае много за историческите забележителности. Интересно е в Бад Ишл да се види как мощните леки коли бавно пълзят зад файтоните. Конете не се трогват от бързите коли, а бързите коли не се нервират от бавните коне. Пълна хармония!

Файтонът е паркиран до голям паркинг, почти пред входа на кайзерската вила. От автобуси, пристигащи от цял свят, слизат туристи, за да разгледат Бад Ишл и разбира се най-голямата му атракция - лятната резиденция на кайзер Франц Йозеф и кайзерката Елизабет фон Баярн.