| Качване до хижа Рай |
|
|
| Автор Тихомир Радев | |
| четвъртък, 12 октомври 2006 | |
|
Страница 1 от 5
На 08.07.2005 г. по БТВ даваха едно репортажче, на един от водещите на новинарската емисия, в което той разказваше за един свой поход из Стара планина. Самото наличие на думите поход и планина в един репортаж означава, че вече сме заинтригувани. Но кои сме ние: аз и колегите ми - уморено отпуснати след поредната тренировка пред телевизора в служебната ни стая.
С качени крака върху масата лениво гледахме разказа на Венелин Петков, в които той разказваше за пътуването си до х. Рай, качването си на вр. Ботев и как бил запленен от красотата на най-високия водопад на Балканския полуостров и...Червените ни лампички светнаха! Най-високият водопад - и това ако не е предизвикателство, здраве му кажи обърнах поглед към колегата си и му казах: - Жек... - не можах да довърша защото той ме прекъсна с едно мързеливо и провлачено „Ъ-хъ”. За какво са му повече приказки на човек, още повече когато насреща му е приятел и колега с когото може и с по - малко от това ”Ъ-хъ” да се разбере. Зад този показващ липса на интелект трибуквен отговор даден от субект с отлична алпийска подготовка, всъщност се крие много сериозна преценка на всичко свързано с това пръскало, защото от блясъка в погледите ни ставаше ясно, че не става въпрос само да отидем и да разгледаме тази природна забележителност, откликвайки на предложението на репортера, а да отидем и да се спуснем по 124 метровия водопад.
Минути по-късно вече бях в близката книжарница за да купя карта на Средна Стара планина с мащаб 1:100 000. Разгледахме маршрутите и възможните изходни пунктове за хижа Рай. Най-трудното ни предстоеше.
 Проблемът идваше от това, че не разполагахме с толкова дълго въже. В наличност имахме едно 100 м ,едно 50 м и две по 25 м. 100 - метровото въже беше ново и здраво, което не можеше да се каже за другите три, които са на възраст 15г. и от множеството спускания по тях плетката им се е разрошила като косата на Жек рано сутрин. Единственият начин да реализираме спускането (рапела) по водопада, беше да се съединят двете въжета от 100м и 50м, което означаваше, че при наличието на пад на водата от 124м на нас ни оставаха 26м за укрепването на центъра. До тук добре, но въпреки многобройните рапели, които сме правили, никога не ни се беше налагало да преодоляваме възел на две съединени въжета. Започнахме да обмисляме различните варианти за това, като междувременно към нас се беше присъединил и Коджи – момък, готов да се впусне във всяко предложено му безумие още повече, че неотдавна, при едно катерене си беше извадил рамото и от тогава има да си отмъщава на алпинизма. В крайна сметка след не дълго ровене из специализираната литература открихме най-добрия способ за прехвърляне през възела. Определихме и датата за тръгване 15.07.2005г. Имахме точно една седмица да се подготвим за пътуването.
 Времето се изнизваше доста бързо, уплътнено от многобройните тренировки за спускането. Не искахме да оставим нищо на случайността защото всяка една грешка щеше да доведе до много сериозни усложнения. Ако се случеше на някой от нас да закъса по някаква причина на възела по време на прехвърлянето трябваше сам да се оправя, защото нямахме друго въже, с което да се спуснем и да му помогнем. Тръпката се усилваше и от това, че всичко правехме без осигуровка.
В процеса на тренировките стигнахме и до извода, че не можем да се справим само тримата, защото и тримата щяхме да се спускаме, а ни трябваше още един човек, който да остане отдолу и да ни каже дали въжето е стигнало до него, а не е дошло късо (пази боже) или например не се е оплело някъде по скалата. Когато си гладен и се намираш в хранителен магазин нямаш никакъв проблем. Така е и при нас. Дай само идея и гледай колко ще откликнат. Човекът, на когото се спряхме беше Румен –боксьорче, на което алпийските щуротии не са му първа страст, въпреки познанията, които има в тази област, но със сигурност можеше да се разчита на него в осигурителните функции. Успоредно с това течеше и подготовката за самия преход –раници, спални чували, палатки и т.н.
 Ето го и заветния ден 15.07.2005г. петък. Планът е да тръгнем веднага след работа за да можем по-рано да пристигнем в Калофер, от където смятахме да започнем нашето приключение.
|
До какво хубаво може да доведе гледането на телевизия? Нищо! Ето за какво става въпрос:Приятели
Ralev.com | Travel Guide | Китен - Море от...емоции! | Rezervaciq.com | Български Фактор | bTOURISM.com | Вертикален свят | Travel.bg - иди и виж! | Accounting Bulgaria| Retur.eu - Почивка в България | DirectionBulgaria.com | Poblizo.com | MyHoliday.bg | Tryavna.bg | Moitehoteli.com - Хотели в България | Transportbg.info | За Хотелите
