Търсете сред 200 000 хотела в цял свят
| Качване до хижа Рай |
|
|
| Автор Тихомир Радев | |
| четвъртък, 12 октомври 2006 | |
|
Страница 2 от 5
Още през деня подготвихме автомобила (моето Голфче) като му махнахме задната кора за да може да събере доста големите и тежки раници, в които освен личния багаж носехме и нелеката екипировка за спускането. За част от материалното ни осигуряване се погрижи и Гери, който пожела да отнесем две частици от него на Райското пръскало. Едната чисто функционална вещ, без която спускането е невъзможно - осмица, а другата - душевен стабилизатор, имащ за цел да намали нивото на адреналина и да спомогне отпразнуването на спускането или помена на някои от нас - 2л домашна ракийка. Считайки, че не е редно това благородно дадено питие да се начене преди стигането до х. Рай и в същото време отчитайки необходимостта от петък вечерно разпускане купихме две големи бири и така екипирани с ръмжене на липсващото ми гърне се отправихме към Ришкия проход.
Току що бяхме минали изхода на Шумен при детелината за Бургас и започна да вали. Това не ни изненада, защото през цялата седмица валя като из ведро и психически бяхме подготвени за едно мокро преживяване. Минавайки през селата на смядовска община си припомнихме спасителната операция, в която участвахме през седмицата във връзка с наводненията по тези места. Неусетно изпод седалките като заек от цилиндър на фокусник изскокна първата бира. Супер ама аз карам, а колегите се забавляват. Като най-вещ в родните друми, „доказал се” не един път с навигаторските си качества отпред седеше Жек. На всеки въпрос „Сега на къде?”, той отговаряше с бира в ръка и глас, който изплуваше из дълбините на мехурчестата течност - „Напред!”. И аз карах в дъжда напред и пак напред докато в един момент не се озовах на кръстовище с регулировчик. Според табелите трябваше да тръгнем на дясно за София. Идея си нямах къде се намираме, но колегите единодушно ми отговориха, че това е петолъчката. Да ама аз не виждам никакви сергии, заведения за хранене, а вали като из ведро. Колегите ме успокоиха, че капанчетата се намират По-нататък, а аз нямах време да оспорвам това, защото щях да задръстя движението. Завих си надясно и продължихме към Сливен и Казанлък за Калофер. Движението беше страшно натоварено. Движехме се бавно и трябваше да оставим надеждите за по-ранно пристигане до изходния пункт.
Малко преди Калофер спря да вали. Отдавна се беше стъмнило, но без затруднения се добрахме до газстанцията, която е в началото на града. И тук изненада - пътят беше преграден с насип от пясък. Разяснение за причините ни даде мъжът от газстанцията, като каза, че мостът бил отнесен от придошлата вода (и тук пороят не ги беше пощадил), но за там, за където искахме да отидем можело да се мине, само трябваше да се прехвърлим през насипа, но и това не било проблем, защото другите коли минавали. Да, да, ама не. Докато тръгна и се бухнах така готино в пясъка, че голфът остана на тумбак и гумите взеха да се въртят във въздуха. Имайки предвид кои са спътниците ми абсолютно нормално е в следващия момент да се търкалят под колата, но не за да ринат пясък естествено, а за да се превиват от смях. Когато се поуспокоиха седнаха на предния капак, дадох назад и излязох от насипа. Оставихме газаджията да се чеши по главата и да се чуди как другите минали, а голфа не успя, а ние продължихме по околовръстното за да влезем от другата страна на Калофер. Въпреки свлечените камъни и пръст пътят се оказа много по-добър от очакванията ми, насадени от ровенето в интернет за информация за маршрута ни.
 Къмпингът беше доста голям с хотелски комплекс и множество бунгала на различни собственици, разположени по поречието на река Тунджа. Слязохме по-надолу и по един мост минахме от другата страна на реката, която неуспокоила се още от поройните дъждове, сърдито бучеше. Тръгнахме срещу течението й. От лявата ни страна се нижеха бунгалата, които бяха безлюдни. В крайна сметка преминавайки през доста дълбоки локви и рискувайки да закъсаме се добрахме до не просто обитаеми бунгала, а до такива, където се вихреше лют купон. Посрещна ни... дали собственик, дали управител не знам, но човекът имаше сериозен проблем с вестибуларния си апарат и ако не беше паянтовата ограда да се подпира на нея щеше да се бухне в локвата, която ни делеше. В погледа му освен алкохолен глад се четеше, че в нас вижда финансовата инжекция за следващия запой, което се потвърди и от заваляната му оферта за нощуване в бунгалата и престой на автомобила. Единодушно решихме да спим в палатките въпреки опасността от нов порой. Върнахме се обратно и като минахме отново по мостчето се озовахме от източната срана на реката. След кратко изкачване стигнахме на обширна поляна подходяща за лагеруване.
|
Приятели
Ralev.com | Travel Guide | Китен - Море от...емоции! | Rezervaciq.com | Български Фактор | bTOURISM.com | Вертикален свят | Travel.bg - иди и виж! | Accounting Bulgaria| Retur.eu - Почивка в България | DirectionBulgaria.com | Poblizo.com | MyHoliday.bg | Tryavna.bg | Moitehoteli.com - Хотели в България | Transportbg.info | За Хотелите
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
