|
Страница 1 от 5
 Едеса
Ако имам възможност, бих обиколила света!
Въпреки че Гърция е наша съседка, а и вече без никакъв проблем можеш да преминеш границата, не знам защо, нямах голям мерак да я посетя. Какво толкова пък, мислех си: балканска страна, сходни нрави, еднаква религия, а от древната й култура са останали само камък връз камък... Може би природата, морето? Но и ние си имаме даже по-хубави планини, море! Хем то ми е само на 15 мин. от вкъщи - живея във Варна. И се размечтах за далееечни и екзотични места.
Докато случайно не видях по руската телевизия едно кратко филмче за Метеора. И още с първите кадри зяпнах от удивление. Тогава се зарекох, че това място ще го видя с очите си! Речено - сторено. Записах се за екскурзията "Природни чудеса", въоръжих се с фотоапарата и надеждата да попаднем на добър екскурзовод, и тръгнах. Цел - Метеора.
За късмет тъкмо беше приключила една серия дъждове над Балканския полуостров и времето стана "таман" - ранна есен, слънчево, но нито горещо, нито студено. Не бих казала, че има съществена разлика след минаването на гръцка територия. Даже на гръцкото КПП с усмивка ни пожелаха на български "Приятен път". Но наниз вятърни генератори по билото на попроскубани хълмове ме подсещат, че ние май още нямаме такава енергосистема. Значи сме в Гърция.
Следваме извивките на Струма, само че тя вече се нарича Нестос. Пътят се спуска на юг през полето, из което сякаш са разхвърляни селца със спретнати къщички и много цветя. Различното вече е, че надписите са само на гръцки и нищо не им се разбира. Даже и повечето пътни табели. Ей, че националисти! - Много рядко се среща надпис на латински!
Първо впечатление - веднага щом пътят се изниже измежду хълмовете, край него се нареждат маслинови горички. А как изглеждат маслинките на дървото - признавам, не бях виждала :-)
Следват полета с тютюн. После ниви разцъфтял памук. След тях са огромни масиви праскови, после бостани с дини и тикви, доматени градини, лозя.
Първа спирка - Едеса.
Малко градче с към 20 хил. души население, кацнало на един хълм сред зелени паркове и градини. А откъм пътя долу, ми заприлича на старото Велико Търново. На 2 км от града са развалините на античния град: крепостна стена, колонада и остатъци от раннохристиянска базилика. Няколко километра по-натам, в селцето Виргина, през 1977 г. е открита гробницата на Филип Македонски, баща на Александър Македонски. Всъщност и двамата представители на тази македонска династия са известни като едни от най-великите пълководци на своето древно време. Особено създателят на колосалната империя от Балканите до Персия - Александър Велики.
Едеса, съгласно преданието, била определена от Делфийския оракул за столица на древното Македонско царство. Тогава се наричала Егес и името й означавало "богата вода".
В самото си възникване, градът практически е лежал на границата на два свята - Елинската цивилизация и варварските племена от север, запад, изток; между Европа и Егейско море.
Историята се гради от периоди на възходи и падения, битки и мир.
След македонците, Едеса става владение на елините, а по време на цар Симеон Първи - и на българите. Даже самият Балдуин I по време на първия от кръстоносните походи я обсажда и се бие за Едеса, покорява я, остава там няколко месеца, а после продължава към основната си цел - завладяване на Светите места в Близкия изток, където също има многолюден и известен от древността град с името Едеса. Но това е друга тема…
После идват турците на световната сцена. За сравнително кратко време покоряват маса народи, земи, градове... И Едеса.
След руско - турската война през 1878г., чаровната Едеса попада отново в пределите на България. Наречена е Воден. Но много скоро след това, според Ньойския договор от 1919г., за наше съжаление, отново става гръцка.
И двете й имена означават "много вода", което идва от най-голямата забележителност на този малък, искрящ сред зеленина и цветя град, от зараждането му до наши дни - водопадите. Бих казала, че днес те са своеобразната "визитна картичка" на Едеса... Виждали ли сте естествени водопади, които падат не около, а в самия град? Ето, това е изненадата!
Заслужава си и гледката, която се открива от горната площадка на водопадите.
А очевидно все още някои от по-възрастните й жителите знаят български, макар и малко архаичен - само се опитайте да се попазарите на сергиите за сувенири и ще се убедите! …
|
disagi.com
