Каламбака
Долу, под скалите се е разположило градчето Каламбака. Невъзможно е, след като си го съзерцавал от висините, да не ти се прииска, след това да приседнеш някъде из него на чашка кафе и отново да се възхитиш на "небесните манастири" над главата ти. А може и да се подкрепиш с един "гирос", нещо като турския дюнер. Или просто да се разхладиш с един сладолед ...
Според оскъдните исторически сведения, първите споменаващи това малко и симпатично селище под скалите, са историците Ставрон и Ливий, които го наричат Егинион. В 167г. пр.н.е. римски завоеватели избиват голяма част от населението му и го разрушават. Но малкото останали живи, успяват да го възстановят. През византийската епоха го преименуват Стаги, по името на едноименната християнска епархия, която по това време се намирала тук. "Стаги" се превежда като "капки"... Но защо "капки"? ... Капки вода?... Капки вяра?... Преодоляване на трудности "капка по капка"? ... Какъв ли смисъл са вложили лукавите византийци? ...
По-късно, шведският историк и пътешественик Й.Бьорнстаал, който посетил мястото през 1779 г. написал: "Гръцкото селце Стаги, което турците наричат "Каламбак" и в което се намират десет християнски църкви и нито една джамия, се намира под високи и отвесни скали. За да посетиш Митрополита в неговата резиденция, горе в християнската обител, трябва да положиш неимоверни усилия и преминеш редица опасности, докато се изкачиш."
В доживелия до наши дни Егион-Стаги-Каламбака, днес най-забележителният паметник е църквата "Успение Богородично", която е построена през 10-11 в. върху руините на византийска раннохристиянска базилика. Красотите й са заложени в добре запазените фрески от 12 в. и стенописите от 1573 г., дело на свещениците Кириязис и Неофит, син на критския иконописец Теофан.
Каламбака е типично туристическо градче - малки хотелчета, ресторантчета, много магазинчета, продаващи всичко - от накити и икони до шах и джапанки. Тук има и специална работилница, в която всеки желаещ може да погледа как се рисуват икони, как се украсяват, как се обработват, за да им се придаде старинен вид. Даже продават най-различни модели златни верижки "на метър" ... Не съм фен на златните накити, но мисля, че изработката им не е лоша. Чест им прави на продавачите, че не крият, че златото е само около 60%, останалото е друга сплав. За тези, на които им се иска да им "отрежат" колкото за една гривничка, примерно, а не разполагат с много дивиденти, ще кажа, че абсолютно същите верижки се продават и в Паралия, хем на по-ниска цена.
disagi.com
