Често пъти в годината, когато нервите ми дойдат повечко, ми се иска да отида в някое пусто място, без каквито и да било хора и емоции, компютри, телефони др.,  където въздухът да е чист и се диша лесно, в пряк и преносен смисъл...Е, това лято имахме възможността да направим нещо подобно...

Натоварихме добрата стара кола и закатерихме към Балкана, сиреч Стара Планина. Щяхме да си почиваме от цивилизацията в село Борущица (на 50 – тина км северно от Стара Загора, но по табелите доста трудно ще се ориентирате, а и пътят е вече лош в последния участък преди селото, около 3 км. Хубавото е, особено за зимата, че от там минава влак).

Ех, колко е приятно да се разхождаш из Борущица. Сега още си спомням с блаженство тези няколко дни. Слънцето, мирисът на трева, струпана на големи купи...Селото е типично балканско – с разположени по дължина на реката  в продължение на километри подредени кокетни къщи с цветя. Жителите му са предимно стари хора.

Иначе Борущица си има свои си странности.  Хляб там се докарва два пъти седмично, а друго не посмяхме и да търсим. Бяхме идвали и друг път и знаехме от опит, че като попиташ за четки за зъби ти казват, че са свършили – не е ясно от преди колко време...Едно от дървените мостчета  има странното име ”умрелия мост” – защото води към гробищата...;в селото си има ново читалище и фото изложба...И въпреки че до сега е нямало църква, в момента се строят две...

На около половин час ходене пеш, нагоре към планината има място, наречено ”церовитото кладенче” – изворче с много студена планинска вода. Маршрутът е живописен. Табели как да се стигне до него няма, но все още с питане и до Цариград се стига...