Пътуването с влак си е също достатъчно емоционално. Гледките на места са спиращи дъха. Минава се и през много тунели. В нашето купе се качи човек с кошници, отиваше на пазар. Оказа се, че е бивш национален състезател по волейбол - шарен свят...

Слезнахме с по една подарена от него праскова в ръка и тръгнахме да разглеждаме града.

Сградата на Общината ни изненада приятно – с цветя, с фонтан, с музика. И на хората явно им харесваше мястото, защото после, докато си почивахме, там се изредиха много туристи да се снимат за спомен – забавлявахме се да гледаме какви пози и композиции правят и как се усмихват като за снимка – имаше всякакви туристи – семейства с деца, група баби, влюбени...

Разходихме се из стария град. Видяхме известната часовникова кула, мостчето, църквата,  музеите, галерията, старите къщи, механите,  резбарските ателиета, дори една любовна чешма видяхме...Прекрасно бе. Е, на връщане ни валя най-огромната градушка, която бяхме виждали, но това са рисковете на планината...

Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право