|
Страница 4 от 4 На следващата сутрин, която беше последната ни във Вилнюс, отново се отправихме към града, където бяхме любопитни да видим забележителностите, които бяхме пропуснали предния ден. Районът Упис се намира недалеч от Стария град. За да стигнем до него ни се наложи да минем по малък мост, по чиито перила бяха закачени множество катинари. Те бяха поставени там от младоженски двойки и символизира схващането, че след като ключът вече е врътнат, никой няма да може да развали този съюз. На Джоди това й се стори много мило. И точно тогава забелязахме една русалка под моста, кацнала на един издаден перваз. Прекосихме моста и навлязохме в Упис, кварталът на художниците и романтиците.
 Всяка година на 1 април, жителите на Упис обявяват своята независимост. Хората поставят бутафорни гранични заграждения, където „официални” служители поставят печати на паспортите. Има дори и малка армия от 12 души. През този ден районът се самообявява за република Упис. На шега, разбира се. До началото на 20ти век този район е бил бедняшки квартал, но в момента тук се намират множество арт магазинчета, галерии и кафета.
Тъй като до обратния ни полет оставаха само четири часа решихме да хванем такси до замъка Тракай, който се намира на 28 км западно от Вилнюс. Приближихме се до едно такси, показах снимката на замъка на шофьора и попитах колко би ни струвало дотам. Той погледна и поклати глава. „Незнам...Тракай далече.” Потърка чело и каза: „Сто и осем лита. Карам до там. Взимам ви обратно.” Погледнах към Джоди. Знаех, че не е очарована от идеята да тръгнем към някакво забито място в центъра на държавата, но сто и осем лита бяха 36 лири, което можехме да си позволим. „Ще останем в Тракай два часа”, обясних на човека и за по-сигурно му показах часовника си и направих два пълни кръга с ръка. Исках да съм сигурен, че ще се върнем навреме. Дори и не ми се помисляше как би реагирала Джоди, ако си пропуснехме полета до Англия.
„Аз чакам в Тракай за вас. Добре, да?”
Прекрасно! Качихме се, шофьорът ни натисна педала до ламарината и полетяхме към старата столица на Литва.
Половин час по-късно, Макс, както го кръстих, паркира, извади си вестника и посочи към замъка. „До скоро!”
Всъщност Тракай представлява град заобиколен от три езера. Замъкът е на остров, до който може да се стигне по тесен мост. Езерото Галве, което се превежда като езерото Главата, заобикаля острова. Легендата гласи, че името произлиза от Великия Дук Витаутас, основателя на замъка, който някога обезглавил свой враг и хвърлил главата му във водите на езерото.
Замъкът Тракай бил построен през 15 век и е представлявал внушително Средновековно укрепление. В по-късно времена е използван като затвор, а в последствие е бил изоставен. Реконструиран е през 60те години на 20 век и днес тук се помещава исторически музей. След като разгледахме замъка се върнахме на брега и обядвахме в симпатично ресторантче с гледка към езерото. След това се върнахме до таксито и Макс ни откара до Вилнюс.
Вече беше време да хванем полета си до Манчестър. Бяхме изпълнили програмата „балтийски страни”. И така, как ни се стори Вилнюс в сравнение с другите две столици? За мен, Рига трудно можеше да бъде засенчена. Това беше първият източно европейски град, който посетихме и впечетленията трудно можеха да бъдат надминати. Джоди предпочиташе Талин. Тя хареса средновековните кули и кафета в естонската столица. Но и Вилнюс не беше за пренебрегване. Красива средновековна архитектура, главните забележителности се намира в центъра на града и всичко беше толкова невероятно евтино. Определено си струва да се посети.
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
