От София до Търговище го карахме леко и с почивки на всеки 100-150 км заради бурия вятър, а и заради несвикналите с дългото пътуване задници. Търговище се оказа подходящо място за нощувка заради близостта си до морето и наличието на хотел с парк и крепост. Хотелът е комплекс "Белия кон", разположен сред сериозен парк на 5 км преди града и точно при отклонението за крепостта.
Паркът и крепостта са наскоро прочистени и приятни за посещение. Маршрутът е къс (около 800 м), а гледките са приятни. Укреплението се нарича “Крумово кале” и се свързва с победата над византийците във Върбишкия проход. По какъв точно начин, не успях да разбера. Керамиката е в изобилие, намират се и върхове от копия. В процес на консервация е една голяма базилика, от която е оцелял дори теракотения под. Тя пък може би е част от самия град Мисионис.
Ако имате 100-ина лева за двама души можете да отседнете в комплекса. Есента е чудесно време заради тишината и спокойствието, но пък басейнът (с олимпийски размери) вече е затворен.
Шумен и морето
Втория ден беше леко изпитание, защото масленият филтър взе да пропуска. Маслото капеше по ауспусите и димът ме обгръщаше на кълбета. Затова и Шумен беше леко претупан.
Шуменската крепост е на самото плато и е грамадна. Може да се проследи историята от праисторически времена до турското робство. Хората са любезни, ще ви отворят и една малка къщичка с находки от района. На цената на билетчето ще получите и интересна лекция, която твърдо си заслужава.
В пролуката почивни дни от 6-10 септември се качих на Хондата, забърсах една супер блондинка (която неслучайно ми се пада и съпруга) и отпраших към морето с крайна цел Дуранкулак. Това беше едно от най-вълнуващите ми пътувания към морето. Още по-вълнуващо беше връщането, но за това – друг разказ.
gmail.com
