|
Страница 4 от 4
От Балчик до Дуранкулак
Разбъркването на маршрута не е случайно. Чудесно е да си на мотор, но някои от нас имаха и други задачи, а и не на всеки му се пътува. Така че Балчик-Дуранкулак отметнах сам на третия ден.
Балчик има много стари и интересни сгради, а и Ботаническата градина трябва да се види, преди да са я направили на ваканционно селище. Аз ги пропуснах, понеже съм ги гледал друг път.
За вас ще препоръчам на север да минете по пътя край морето, който уж е затворен. Не си правете труд да питате в информационния център. Там не знаят нищо, а и не ги интересува. Като споменах информационен център, обърнете внимание на оръдието пред него. То е паметник на бреговата батарея, която е отблъснала нападението на руски крайцер и миноносци през Първата световна война. Всеки, който е чел “Порт Артур”, ще разбере че наистина става дума за подвиг.
По северния път се редуват интересни местности, като Робинзон и Тузлата. Тук няма останки от минало величие, само мизерия. Рибарско селище, където от години не са хващали риба и детски санаториум, където обстановката е по-скоро болестотворна, отколкото лечебна. Чух, че и той ще се преобразува от държавна в общинска собственост. Ясно защо.
Още по на север са неизброимите вилни селища за чужденци. Грозотата им е сравнима само с пълната липса на функционалност. За тях (а най вече против тях) повече може да прочетете в сайта на кампанията „Да спасим Иракли” (www.daspasimirakli.com).
Археологически резерват Яйлата
Не се спирам изобщо на селището „Русалка”. Който иска-да го види. След него е Камен бряг. Ръждясали табелки водят към археологически резерват „Яйлата”. Добре, че ги има, защото иначе не може да се налучка пътя през нивите. Ако няма табелки, гледайте за фургонче на брега. Там късат билетчета и осигуряват екскурзовод. Има елемент на чудене какво търси самотен софийски мотоциклетист в района. Можете съвсем да ги закопаете, ако отидете с велосипед или на ролкови кънки, например.
Двама застарели хипари бързат да платят таксата за вход и казват, че ще разглеждат сами. Всъщност за общата цена от 3 лева получават частен нуди плаж в подножието на крепостта за неограничено време. Лелята с билетчетата с умиление забелязва колко се обичат и си мисли, че наистина ги вълнуват камънаците.
Аз имах късмет да говоря с едно момче археолог, което чакаше група, но ако сте сами, ето следното указание:
„Яйлата” означава високо пасище. Обърнете внимание на скитските гробове под краката си. Те са двукамерни и са идентични с тези, които се откриват на Кримския полуостров. На юг се вижда малка крепост, строена през V-VІ век. Направете си труда да се разходите до нея, въпреки шубраците. Градежът е от перфектно издялани квадри с пълнеж от трошени камъни. Спойка няма, но и няма нужда. Лелята с билетите по-късно ме попита как мисля, че е било възможно такова строителство. Отговорих, че явно хората са били по-старателни. Целия бряг тук е осеян с пещерни жилища (повече от 100), някои със следи от съвсем скорошно обитаване. Морето е изумрудено, за разлика от бозавия цвят покрай курортите. Идете го вижте, докато го има. (Момент за самокритика - да престана с тия апели).
Шабла
С пълна скорост отпрашвам към Шабла - българският Тексас. Отново съм сам на пътя. Няма нито коли, нито каруци…нито кого да питаш ако се загубиш. За мен обаче – неоценимо забавление. Железариите от добива на нефт и газ определено не ме вълнуват, но се отбивам да видя фара.
Той е много стар, на повече от 100 години и също е за продан (който има пари, да купи). Има отбивка за Шабленската тузла, място, където на времето са били ученическите лагери, и за Шабленското езеро. Чувал съм, че било голяма красота и решавам безразсъдно да атакувам направо правителствената резиденция. Пътят става прекрасен, виждат се поддържани алеи и вратата е гостоприемно отворена. Да...ама не. Спряха ме и ме упътиха да мина през следващото село Езерец, което също си имало малко езерце, свързано с канал с Шабленското. Общо взето - глупости.
Няма време за разправии, защото гоня Дуранкулак. По телевизията съм гледал предаване за селището на острова. Всъщност има две: едното е на няколко хиляди години, другото е средновековно българско. Очевидно са се изсипали големи пари по програма ФАР (съдя по табелките), а резултатът е буреняк до гърди, пълна липса на охрана, екскурзовод или каквато и да било заинтересованост и безплатен строителен материал за местното население, което на воля бракониерства наоколо. Обаче си заслужава!
Успявам да се върна преди вечеря. При положение, че съм тръгнал на обяд. Значи ще можете и вие!
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
