|
Страница 2 от 4
Базиликата „Света София” или в превод, Църквата на "Божествената мъдрост", е най-голямата строена някога византийска базилика и сама по себе си е шедьовър Понастоящем е кандидат за едно от седемте чудеса на съвременния свят. Първото здание на „Айя София”, както е турското й название, е започнато по времето на Константин Стари през 325 г. от н.е. и е завършено от неговия син Константин Младши през 360 г. И днес тя е една от най-големите църкви, строени някога, а на времето е била направо колосална! Неслучайно на времето е била наричана "Магало Еклесия", което в превод от гръцки означава "Голяма църква". По-късно, от началото на петото столетие я преименуват на "Хайя София" ("Света София" на старогръцки).
 Първото богослужение е извършено на 15 октомври 360 г. За жалост църквата бива унищожена от пожар през 404 г. При император Теодосий Втори е възстановена и повторно открита за богослужение на 8 октомври 415 г. Но отново не й било съдено да съществува дълго. На 13 януари 532 г., по време на въстанието Ника, отново изгоряла до основи. По това време Константинопол е столица на Източната Римска империя, а току-що възкачилият се на трона император Юстиниан бил амбициозен човек. Верен последовател на Православното Християнство, той решил да започне с най-грандиозния си проект, а именно построяването на най-голям и разкошен християнски храм в света, по-красив и от храма на цар Соломон в Йерусалим. Идеята била да се създава впечатление за нещо приказно, божествено. А къде да бъде? Естествено, върху святото място - основите на изгорялата базилика. Бързо призовали най-добрите занаятчии от различни краища на империята. Най-големите по това време архитекти, Антемиос от Талес и Исидор от Милет, развихрили знания, талант и фантазия...Новият, трети по ред строеж, започнал буквално 39 дена след пожара. Освен традиционните обикновени камъни и дърво, сега използвали и други материали. За вътрешните колони бил докаран мрамор от Делфи, Хелиополис и Ефес. За различни части и орнаменти използвали бял мрамор от Проконесос, зелен от Тесалия, розов от Фригия и с цвят на слонова кост от Кападокия. Главните стени, арките и сводовете били изградени от кирпич, но покрити със златна мозайка. Огромният купол с диаметър 36 м - украсен със син кръст на фон от златна мозайка... О, а ако бяха угодили и на тщеславния порив на Юстиниан да покрие пода с плочки от ковано злато, представяте ли си?! Но - разубедили го.
 И все пак, влезеш ли първи път вътре, дъхът ти може да спре за миг от удивление - толкова е голяма и просторна, осветена неочаквано, по особен начин. Светлината струи от 40 броя прозорци високо под купола, създавайки усещане за прозрачен воал. И това е сега, като се има предвид, че турците по-късно, са зазидали някои от тях след идването си. Богородицата с Младенеца в полукупола на централната апсида е изписана по-късно, около 867 г., а шесткрилите серафими (ангели) на източната страна под купола, най-изненадващо са били приети за талисмани от нашествениците турци по-късно и затова не са били унищожени или замазани с боя, както останалите мозайки, когато са превръщали базиликата в джамия. Ограничили се само с това, да прикрият лицата им с медни маски (според исляма, никой няма право да рисува човешки лица и фигури, също и животни, освен Аллах. Затова в мюсюлманските храмове стенописите са само от геометрични фигури и плетеници.)...
От три страни подкуполното пространство на "Св. София" е окръжено от галерии. Към горния етаж води не стълба, а "пандус" (полегат проход), по който на "паланкин" (специална покрита носилка) са изнасяли императрицата до там. По времето на Юстиниан галериите са били предназначени изключително за женската половина на императорския двор. Смятало се за твърде светско място. А тронът на величайшата съпруга е разположен на най-почетното място - в центъра на западната галерия, точно срещу олтара.
Според преданието, последната литургия в "Св. София" започнала вечерта на 28 май 1453 г. и траяла цяла нощ. Когато на следващия ден, разбивайки вратите, еничарите нахлули в храма, свещеникът, с ритуална чаша в ръка, чудато се завъртял като вихър и магически се скрил в колоната в северозападния ъгъл на зданието. Истина или не - екскурзоводите показват на любопитните туристи вдлъбнатината, където изчезнал отецът. Поверието гласи, че ако си поставиш палеца вътре и го завъртиш на 360 градуса, намисляйки си едно желание, то ще се сбъдне. Не е чудно, че там постоянно има опашка от желаещи, нали?
Но да се върна на хронологията.
|
disagi.com
