|
Страница 3 от 4
Под личното наблюдение на Юстиниан, в строителството на третото здание на "Айя София", в продължение на рекордно краткия срок - само 5 години, взели участие повече от хиляда майстора и над 10 хиляди работници. Точно по Коледа, на 27 декември 537 г. Църквата на Божествената Мъдрост била тържествено открита и осветена от самия император с грандиозен спектакъл. Според преданието, императорът в най-официални одежди, пристигайки на своята церемониална колесница, е посрещнат от тогавашния патриарх Менас. По условието на церемонията, императорът и патриархът, следвани от процесия, трябвало да минат по алеята и да влязат заедно в храма, държейки се за ръце. Но когато застанал очарован пред църквата, Юстиниан вдигнал благодарствено ръце към небето и възкликнал: „Слава тебе, Боже, който благоволи да завърша това велико дело!". После, подсмихвайки се доволно, добавил: „Соломоне, надминах те!”. Впрочем, той така и започнал да нарича своята столица - Нов Йерусалим.
С височина над 55м и площ от 7570 кв.м, „Света София” е четвърта по големина след катедралата „Свети Петър” в Рим, Катедралата в Севиля и тази в Милано. Природни бедствия безмилостно се опитвали да погубят този архитектурен шедьовър. Земетресенията от 553 г. и 557 г. почти постигнали това - напуквайки основите на базиликата, през 558 г. източната арка и част от купола рухнали, разрушавайки олтара и амвона. Но човешкият дух е трудно унищожим - храмът отново бил възстановен... и готов да преживее още трагични събития. Следващите няколко века изтърпял общо 17 нападения на варвари и богохулници. После и кръстоносците не му простили. По време на кръстоносните походи, през 1204г. минавайки през Константинопол, „благородните рицари” не само плячкосали всички ценни предмети - икони, златни и сребърни кръстове, чаши, свещници и други реликви, но се постарали да унищожат и част от златните мозайки, за да претопят и отнесат златото. Не им стигнало - отново запалили храма! И отново реставрация - през 1261 г. император Михаил VIII поверява в ръцете на монаха-архитект Ручас тежката задача по поредното възстановяване на църквата.
Нов период за базиликата започва, когато на 29 май 1493 г. сутринта, турският султан Мехмед Фатих II - Завоевателят, след продължителна обсада на града, най-после влиза в столицата. Фатих II е слушал много възторжени слова за този прекрасен и сякаш неръкотворен Божи храм на друговерците, а сега, видял го сам, е истински възхитен от него. И решава да го превърне в джамия. Нарежда на войските си да убиват, грабят, палят и рушат всичко пред очите си, с единствено изключение - да не пипат „Св. София”. Въпреки заповедта му, църквата претърпява известни загуби. Но фактът си е факт - пощадена е и още същия ден късно следобед, покорителят на Константинопол извършва своя първи празничен намаз (молитва) именно в нея.
 Въпреки кардиналните промени при преобразяването на „Св. София” в джамия, очевидно то е извършено с много внимание и респект от страна на „правоверните”. Металният кръст на купола бил заменен с полумесец, който според историята, век по-късно бил позлатен от 50 хил. претопени златни монети. Амвона го заменили с мимбар (подиум, от който се чете Корана) и бил поставен михраб (молитвена ниша), обърнат към Мека. Първото минаре било дървено, поставили го на един от западните куполи, а малко по-късно го заменили с кирпичено. По времето на Баязид II, поставили второ минаре, а при султан Селим броят им станал 4, колкото са и днес. Но иконите, иконостасите и различните християнски мозайки, изобразяващи човешки фигури останали непокътнати. Просто лицата и фигурите били замазани с боя. Нещо повече, османските владетели всячески се стараели да запазят „Айя София”, пък и още мъничко да я доразкрасят, но по ислямски. Преди всичко това са 4 огромни кръгли щита в зелен цвят (цветът на исляма) с диаметър 7,5 м, върху които са изписани имената на четиримата халифа на исляма: Ебу Бекир, Йомер, Осман и Али, а на двете страни на входа – имената на внуците на пророка: Хасан и Хюсеин. Изкуствоведите преценяват, че тези щитове са едни от най-ценните образци на арабската калиграфия. Лично на мен ми изглеждат не на място, изобщо не се "връзват" с вътрешността на Базиликата, но...Добавили и някои други важни за всеки истински мюсюлманин дреболии, например няколко огромни глинени делви за вода наблизо до входа - за измиване преди молитвите. И за да бъде като истинска джамия, с времето създали съответния комплекс към храма - училище, тюрбе (гробище), помещения за служителите в джамията. А султан Махмуд I построил библиотека, побираща 30 хил. тома книги. В тюрбето днес се намират осмоъгълните и шестоъгълни мавзолеи-гробници на Махмуд I и трима други султани: Мохамед III, Селим II, Мурат III, всички погребани със съпругите и роднините си.
|
disagi.com
