|
Страница 4 от 4
Аксиома е, че на този свят нищо не е вечно. Краят на Османската империя дошъл с настъпването на 20 век. А с него и нова ера в историята на "Св. София". През 1923 г. Турция официално поела предизвикателството да се превърне в светска държава. Първият президент на новата турска република, Мустафа Кемал Ататюрк взел мъдро решение – „Айя София” да стане Византийско–Османски музей. По тази причина през 1932 г. проф. Томас Уитмор от Американския Византийски Институт, получил разрешение да разкрие от боята, реставрира и консервира мозайките. И от 1933 г. той и екипът му започнали реставрацията. Благодарение на неуморната и систематична работа на Уитмор и колегите му, великолепните мозайки на „Св. София” постепенно се появяват отново в пълния си блясък и красота. След смъртта му през 1950 г., работата му е продължена от проф. П. А. Андъруд. В момента също тече ограничена реставрация. Но тя не е пречка за ежедневните групи туристи, желаещи да надникнат в историята...
В миналите времена пред храма е имало обширен двор-атриум, с прекрасен мраморен фонтан, чудесен образец на ислямското изкуство. Какво виждаме днес, когато влезем в базиликата? Външният корпус на музея съдържа различни експонати. Интересни са релефните надписи, съдържащи решения на състоял се през ХІІ в. църковен събор. Таванът има 9 арки в кръстообразен план. Таваните на залите са покрити със златни мозайки.  Вътрешността на музея е украсена с тъй нар. „тессерае” (малки мраморни и цветни камъчета). В главната зала може да се влезе през 9 врати. По три врати в двата края били за обикновения народ. През средната, която е най-голямата, влизал Императорът. А през страничните, малко по-ниски – императорското обкръжение и управляващите с по-висш ранг. Императорската врата била покрита със злато, а двете странични – със сребро. За съжаление тези покрития били свлечени и отнесени при нашествието на кръстоносците. Над Императорската врата е разположена мозайка от ІХ в. В центъра й е изобразен Исус Христос, който благословя с едната си ръка хората, а с другата държи книга с надписа: „Аз съм светлината на света”, до него е Дева Мария и архангел Гавраил. На същата мозайка е изобразен и коленичилият император Лъв VІ - Мъдри. Металният ковчег над тази мозайка е украсен с трон, очакващ Исус. В главното помещение (наоса) това, което веднага влиза в очи е просторната зала и огромният купол. През Византийския период в центъра му бил изобразен Исус, който през Османският период е закрит с цитати от Корана. По стените и в галериите са разположени мозайки с ликовете на различни патриарси, Богородица с младенеца; Богородица с двама императори - Константин и Юстиниан; с император Йоан Комнин, съпругата му Ирина и синът му Алексей; с император Константин Мономах и императрица Зоя. Твърдят, че може би най-красивата мозайка е "Великолепният Деисис". В църковната живопис „деисис” е композиция с образите на Христос в средата, а Дева Мария и Йоан Кръстител от двете му страни. Богородица и Йоан Кръстител се молят за спасението на човешкия род. Долната част на мозайката за жалост е унищожена.
 Точно срещу деисиса има табела на латински, че там през 1025 г. е погребан венецианският дож Енрико Дандоло, един от водачите на кръстоносните походи. По капителите на колоните са гравирани монограми на император Юстиниан и съпругата му Теодора.
На вторият етаж на „Св. София” се устройвали църковни синоди. През останалото време се използвал за богослужение предимно от жените. С управлението на император Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. Той се оказва способен и далновиден император, успял сериозно да промени държавата, религията и обществото. А в областта на архитектурата и изкуството, времето на управлението на Юстиниан I е наречено Първи Златен Век на Новата Ера.
(Следва продължение)
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
