|
Страница 3 от 3
Пред всеки дом имаше по няколко паркирани коли, а в гаражите се виждаше струпано всичко излишно, за което не се намираше място в къщата. Пред гаражите задължително е поставен баскетболен кош и/или малка врата за хокей, където играят най-често weekend-a деца и възрастни, а в ограденото, най-често с жив плет, дворче – беседка, шезлонги, барбекю...Едва ли има канадски дом без барбекю.
В такава атмосфера се разхождахме първите дни...много сами, тъй като нямаше други такива безцелно шляещи се непознати. Оглеждаха ни с любопитство. Поздравявахме и бяхме поздравявани, без да знаем, че тук това се прави само между познати...Радвахме се на скунксовете и ракуните, които претичваха в сумрака. Ракуните са миещи се мечки, обикалящи вечер домовете и контейнерите, търсейки храна. Като стана дума за храна, тук се научихме да не търсим такава след 10 ч., тъй като най-близкият магазин (на половин час път от нас), беше и най-късно работещият в района. Собствениците – китайци, го затваряха в 22.00 ч., за разлика от останалите държавни, затварящи в 19.30.
Животът и порядките в големия северноамерикански град са много разнообразни и интересни. За все още „живите” ми впечатления ще Ви разкажа отново, обещавам. Заслужава си да го направя, защото това доставя удоволствие, нaдявам се, не само на мен, а и на вас.
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
