Живеехме на Аvenue Road – голяма оживена улица, водеща към магистралата 401, намираща се в непосредствена близост до 4 - етажното ни блокче. Пред него и съседните сгради имаше големи тревни площи с декоративни, красиво аранжирани цветни градини, ябълкови дръвчета (с нападали наоколо ябълки – петровки), и катерички, катерички, катерички...Много им се радвахме в началото, разхождаха се наоколо като...котките в милата ни родина. После научихме, че не са от най-любимите питомци на канадците, тъй като правели много пакости, прегризвали кабели, свивали си гнезда в колите и унищожавали с острите си зъбки...де що видят. Въпреки това хората ги хранеха с фъстъци и плодове, правеха им къщички ... За нас си беше атрактивно – катерички в големия град!

Зад дома ни имаше училище, в чийто двор въпреки табелата „Забранено за кучета” вечер родители разхождаха кучета и деца....Всяка вечер за около час два татковци релаксираха с децата на люлките „в парка”, докато майките приготвят вечерята…Идилия. „В парка” наричаха местата за разходка, независимо дали бяха те парк или не. Зад училището се намираше тихо приятно кварталче с просторни, красиви къщи, на улици без тротоари.