В такава атмосфера се разхождахме първите дни...много сами, тъй като нямаше други такива безцелно шляещи се непознати. Оглеждаха ни с любопитство. Поздравявахме и бяхме поздравявани, без да знаем, че тук това се прави само между познати...Радвахме се на скунксовете и ракуните, които претичваха в сумрака. Ракуните са миещи се мечки, обикалящи вечер домовете и контейнерите, търсейки храна. Като стана дума за храна, тук се научихме да не търсим такава след 10 ч., тъй като най-близкият магазин (на половин час път от нас), беше и най-късно работещият в района. Собствениците – китайци, го затваряха в 22.00 ч., за разлика от останалите държавни, затварящи в 19.30.

Животът и порядките в големия северноамерикански град са много разнообразни и интересни. За все още „живите” ми впечатления ще Ви разкажа отново, обещавам. Заслужава си да го направя, защото това доставя удоволствие, нaдявам се, не само на мен, а и на вас.