Четиринадесетият султан на Османската империя, Ахмед I, наследил трона от баща си Мехмед III в 1603г., едва 14 годишен. След Баязид II (управлявал 1481-1512г.) той бил първият султан, който независимо от младата си възраст, особено ценял почтеността и всячески се борил с "връзкарството" и рушветчийството. Славел се и като силно благочестив човек, а едно от големите му желания било да построи джамия. Много харесвал прекрасната "Св. София", но тя де факто била преправен християнски храм. Затова той искал неговата джамия да бъде не просто нейно подобие, тя трябвало да я надмине по великолепие.
Поверил строителството на Мехмед Ага - един от учениците на великия османски архитект Синан. Преди да се заеме с архитектура и строителство той бил офицер в еничарски полк, който се занимавал със съоръженията за водоснабдяване и канализацията. Нещо като нашите съвременни и вече бивши "Строителни войски". Мястото, където трябвало да бъде построена джамията, било избрано от по-рано - площадът на бившия Хиподрум от римско време. Защото тази нова, голяма и най-красива джамия логично трябвало да е на централно място т.е. срещу "Св. София", иначе се губел смисълът. За съжаление на днешните любители на старините, за целта трябвало да разрушат множество постройки от византийския, а и от ранния османски период - останки от зрителските места на Хиподрума, византийски дворец, къщи.
Но можем да предположим и, че една от главните причини, повлияли също на избора на мястото е и близостта до "Топ-Капъ" - султанският дворец.
Строежът на джамията започнал през 1609 г. и завършил през 1616 г. За построяването й били похарчени 1181 златни талера. След завършването й "Ахмедие" представлява огромен архитектурен ансамбъл, в който освен самият храм, влизат и две медресета (мюсюлманско духовно училище), хекимат (лечебница), караван-сарай (хан), тюрбе (гробище), благотворителен клуб, приют и обществена кухня за бедни, хамам (баня). Джамията като цяло е изградена в традиционния за ислямската култура стил, но несъмнено базиликата "Св. София" също е повлияла. За това свидетелства каскадата от куполи, каквито са характерни за византийското храмово строителство. Големият централен купол е обкръжен от четири подкупола, под които от своя страна са разположени още четири по-малки. Необичаен е броят на минаретата. Малките джамии са с по едно, големите могат да бъдат с две или четири, а "Синята джамия" има повече. С това тя е уникална и единствена в света.
Според легендата, когато Ахмед I обяснявал на архитекта какво точно иска от него, се получило малко недоразумение...с голям отзвук. Султанът желаел минаретата да бъдат златни, което на турски звучи като "алтън", а агата разбрал, че иска "алтъ", което означава "шест". Единствено свещената джамия в Мека била с шест минарета. Но един падишах може да си позволи всичко, затова Мехмед ага изобщо не се зачудил и вдигнал шест минарета за чудо и приказ. Четири от тях са с по 3, а двете - с по 2 шерифета (балкончетата, от които мюезинът вика правоверните на молитва)... Обаче научавайки за това, градските старейшини в Мека били скандализирани. Как така някаква си джамия в Истанбул ще съперничи на светинята с Кааба в сърцето на исляма?! И за назидание прегрешилият султан трябвало да им изгради още едно, седмо минаре в Мека, за да се възстанови религиозното й превъзходство. А за по-сигурно, че наистина ще си остане "по-по-най", по-късно свещената "Ал Харам" в Мека се сдобила с още две минарета и днес си има таман девет. Така си е, единствена в света е!...Истина или не, но злите езици твърдят, че с това султан Ахмед I си навлякъл гнева и на Аллах, и затова скоропостижно се споминал на следващата година (1617) от тиф. Уви, много млад, само на 27 г. Дали щеше да изгради и други архитектурни чудеса, ако беше дарен с повече живот?..
Никой, посетил поне веднъж Истанбул, не би забравил онова смесено чувство от възторг, удивление, страхопочитание и преклонение, което го обзема при вида на джамията "Султан Ахмед". Това е официалното й название. Населението я нарича "Ахмедие", а туристите - "Синята джамия".
disagi.com
