|
|
Начало
|
До Рим и назад – 11 дни и много емоции |
|
|
|
Автор Николай Иванов
|
|
понеделник, 27 ноември 2006 |
|
Страница 1 от 4  Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до Будапеща и Прага със стария москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, човешко съсловие.
Та сега по същество. Маршрутът: София – Любляна (с посещение на Постоинска яма)– Венеция – Флоренция – Рим – Капри (с нощувка в Праяно) – през Бари-Игуменица Йоанина – Мецово – Ней Пори (или Пури – нещо Ню порт) – София беше осъществен за 11 дни. Пътят, който ми се струваше с ужасно дълъг първи участък (от 922 км.) се оказа едно много приятно и лесно изпитание. Един шофьор на автобус, пътувал къде ли не, ми го каза много просто: „Абе, ти в България пътуваш ли? – Да - казвам – Често. Ами тогава нищо не може да те изненада, по–лоши от нашите пътища нема!!” – оказа се прав. Минах без проблеми през тунелите на Ниш може би поради това, че не дочетох табелите или защото беше рано и полицията им още спеше.
Сърбия прекосих на един дъх с 1600 динара. В Хърватска има превъзходна магистрала – права, равна и ненатоварена и на всеки 5 км има отморище с водичка, сянка и кофи за боклук - твърдо бяхме в Европа! Единственият проблем по тази магистрала е да се удържиш буден. Ако не бяха любимите същества в колата да пеят и приказват трябваше да мина на автопилот. Словения. Шенген. Остър поглед. Къде отиваш? Пари? Резервации? Дай да видим. Колкото и да имаш самочувствие леко ти го смачкват. Слава богу за 5 мин прескочихме оттатък. Словения, още преди 30 години баща ми се върна оттам с пълен куфар шоколад и каза „Тия не са никакви югославяни, те са повече австрийци от австрийците”. И сега се потвърди това впечатление. Подредени села, чистота, цветя, подстригани поля…много европейско. А Любляна е много събран, стилен, чист, тих приятен град. Алеи за колоездачите, светофари за тях, никой не им паркира на алеите. Вечерта край реката всички заведения със свещи, музиканти по площадите. Очаровани бяхме, а супа ни беше сервирана в хлебче със страхотна местна бира „Сокол”. Да ви кажа честно от всички величествени красоти, които видяхме, това място ни грабна като място за живеене. Ако избирахме от градовете къде искаме да живеем това е Любляна. Още си смятат в ситове, еврото не е особено модерно.
Пътят ни отведе в пещерата Постойна. Страхотно е да се види. Може да се почувстваш като Индиана Джоунс. Оттам искахме да минем през Триест, покрай брега, да зърнем Адриатика, но не стана, пусти магистрали така ни извъртяха, че само камиони и бетон видяхме. Карай да върви, нали летим към Венеция. Граница. Бонджорно и сме в Италия. Усещането е коли, тирове, коли, тирове - е това е наш избор. Ако искаш да стигнеш на време, което можеш да предвидиш, това е пътят. Пристигаме за първи път без лутане в хотел „Сан Карло” в Местре. Чудесен, удобен, професионално отношение, добър английски. Гмуркане под душа и бегом към Венеция. |
|
|
Очакваме Вашите пътеписи и снимки с нетърпение!
Пишете ни!
disagi  gmail.com
Екип на Дисаги
|
Времето
 |
София
17°C |
|
Знаете ли, че...
... Панагюрското златно съкровище е открито от работници в тухларница през 1949 г.,а е било изработено в Мала Азия. Състои се от 9 съда от 23 - каратово злато...
|
|
