|
До Рим и назад – 11 дни и много емоции |
|
|
|
Автор Николай Иванов
|
|
понеделник, 27 ноември 2006 |
|
Страница 2 от 4
”О, Венеция!” Грабва те тутакси. Там се загубваш на мига, но това е толкова очарователно. После ненадейно се намираш където трябва. Търсиш едно, попадаш на друго. Но си заслужава. Тия венециански търговци явно въртейки бизнеса по Средиземноморието добре са припечелвали и сущи наши новобогаташи са гледали да го демонстрират. Всеки се е състезавал със съседите си – по-голям дворец, от по-велик майстор вдигнат. Ама така е, има ли пари и култура има. А Венеция има, всичко има.
Една нощ и половин ден и по пътя към Флоренция. Много ефектен път. От Болоня към Фиренце (не знам от де това Флоренция) магистралата минава високите Апенини, демек, тунел, завой, тунел, завой. И то завои дето трудно се взимат с 100км/ч, а колоната пердаши с 130-140. Ако минеш в другата колона отиваш при тировете. Почуствах се като Шумахер, нали съм в страната на Ферари. А за капак между тунелите здрав дъжд, едва се вижда. Ама накефих се, рядко се случва да влагаш 100% адреналин.
|
disagi.com
