|
Страница 3 от 4
Флоренция
Много е красива. Много пищна. В Уфици ни заболяха краката, огромно съкровище. Много дни са нужни. Е, друг път още. Хотелът – риали ренесанс. Стаята 40 квадрата – таванът на 5 метра, канализацията външна. Направо чувахме въздишките на Медичите през стените. Е, това удоволствие обаче изисква колата да се подслони в гаража на Баричело (мисля, че е прякор) за същата сума като нас. Вечер е много хубава Фиренце, свободна, приятелска, оживена, усмихната. Опитайте „бистика флорентина” (бифтек) около кило е и тосканско бяло…Пожелавам ви го! Палацо Пити, дел Академия (Давид) - един ден. Пусти живот забързан.
Към Рим. Напускаме магистралата. Заслужава си. Интересно, очарователно, любопитно. Пиенца - град на пенсионери и пинокиовци. Естествено се заплесваме и атакуваме Рим по тъмно. Грешка! Няколко обиколки на Порта ди Маджоре и се намерихме.
Рим
Дали защото много очаквахме или друго, но този Вечен град се оказа по-пренаселен, по-шумен и по-мръсен отколкото си представяхме. За добре пресирани и стресирани софиянци Рим е типична градска блъсканица. Хотелът ни, бяха ни го избрали приятелите от Рим, се оказа разочарование. Собственост на Ватикана – типичния лукс и власт. Управляван от един йезуит (много прилича на нашенски пенсиониран полковник), с централен климатик, пуска се по желание на йезуита. И най – щурото изискване е да се прибереш до 11.30 ч. Както и да е, успяхме с много парларе и ръкомахане да вкараме един член от семейството във вила Бургезе при оригиналите на Рафаело. Останалите се отдадохме на разходки в парка, римска жега си беше. Много приятни са откритите туристически автобуси, наистина е удобно и приятно да огледаш града от втория етаж без да ти изтръпнат подметките.
ВатиканаМного катерене и търпение са нужни да се покатериш на Свети Петър, на купола, но пък си заслужава гледката. Разбрах откъде снимат картичките. Вечен град, добре е да го погледнеш отгоре, помага за самочувствието. След насладата от простора като контраст на усещането вътре в катедралата се почувствах много подтиснат. Толкова труфено, трупано, претрупано, натоварващо, че смазва. Злато, мрамор, могъщество. Оставам си православен, отвън на площада. За разтуха отидохме до Остия – морския квартал на Рим. Гмурнахме се в Тиренското море с огромно удоволствие.
На път към Соренто, избрахме оттам да отидем на Капри, а не от Неапол. Соренто си заслужава песента на Джили. Всички къщи, къщички, резиденции гледат неаполитанския залив. Но Капри – „О, Капри!” Когато се покатериш с наклоненото трамвайче, после с автбус(ченце), с размери на полско фиатче, а после с лифта до върха, разбираш защо му слагат „О”-то отпред. Има една синя пещера, която много ни изкушаваше, но не стигна време.
|
disagi.com
