|
Страница 4 от 4
Към Позитано и Праяно
Това е пътят, отсечен в скалите, криволичи и предоставя коя от друга по-зашеметяващи гледки. Добре, че са направили парапети - на всеки завой може да излезеш от пътя, такова прехласване. Местните легенди за имената на градчетата от „Костерия Амалфина е Сорентина” са, че дева Мария е бягала и спряла тук, спряла там. Нищо чудно, боговете да са го посещавали. Позитано няма общо с нашия италиански дипломат, там не са го чували. Праяно, където бяхме намерили хотелче е същото, поникнало сякаш на южните скали, градче.
Много е хубаво, разбираш защо са им така добри канцонетите - всичко там така въздейства, да запееш, да се отпуснеш. Опън Гейт се казваше нашият хотел. Великолепно място. Амалфи, като прочетеш малко за историята му се оказва, че е бил не по - малка или слаба република от Венецианската, но защо ли е по – неизвестен не е ясно. Като се загледа човек, като че ли всички тези градчета са строени само за картички.
През Бари към Игуменица
Хубав ферибот, само дето ни събудиха в 3 часа да слизаме, а той едва в 5 ни изсипа от търбуха си на пристанището. От там, ту магистрала, ту не, до Янина. Има какво да се види от деспотството на Али Паша. Има островче с чудесни кръчми и музеи. От всякъде те черпят баклава за добре дошъл, с идеята да купиш, ама от толкова баклавички така се заслажда, че само вода ти се ще. И пещерата Перама си заслужава ходенето, тя е по-скоро дълбока, отколкото дълга. Нощувахме в Мецово, много колоритно село - донякъде напомня Копривщица и Ковачевица. Сиренето им наистина е страхотно - и с узо и с вино може. Кокореци, сувлаки, определено се почуствах по добре от италианските ресторанти. Хазайката ни, (то си е хотел, но те посрещат като у дома си) Калиопа се стараеше много. За всеки наш въпрос тичаше до речника.
 Гърците явно са по – вярващи хора от нас. Всички кандила по пътя, а те са на всеки завой, бяха запалени и имаше цветя. Нагледно това може да се види в Метеора. Там е строено с вяра, а не със злато и огън като във Ватикана. Камък по камък, нагоре- няма друг начин, освен с вяра. Който е ходил, е усетил.
От там се насочихме към Егейско море. Ней Пори, странно е как толкова голям курорт го няма на картата. Като антипод на нашето черноморие, там се строи до 2-3 етажа и на 100 м. от морето. Представете си плажа на Албена, кристално море, две алеи за пешеходци и хотелчета, по-скоро къщи, с ресторант или кафене отдолу. Гарсониера на тази първа линия е 25 евро. Направо да се чудиш защо толкова години инвестираме по нашето море?! Нямам обяснение. И за капак е на по-малко от 400 км. За няколко часа само бяхме в Солун, изумени сме от този град. Модерен, млад, богат, светещ, чист.
Към България
Трепетът е разбираем. Границата, метакса от фри шопа и към дома. От светлата Гърция, вече е среднощ, в тъмното. Тъмно, но родно. За 3200 км не видях полицай и „хоп” в тъмно и тайно селце „щрак” – превишена скорост, с 80 през населено място, в 2 часа през нощта. Хванаха ме мен, злодея. Е, добре дошли у дома! По нататък се гмуркаш в дупките от недооправената магистрала в тъмницата. Няма една табела или лампа, ама те ловят нарушители.
Карай, след такова пътешествие човек се зарежда с добро. Дай Боже всеки му!
Допълнителна информация:
1. Хотели:
2. Нужни са ви пътни такси, гориво, зелена карта, медицински застраховки, зареждане на кредитните карти (по-добре две от една), ферибот, оборудване на кола, карти, атласи и много важно - резервациите за повечето музеи бяха направени оттук. В много прилични граници. Спане за около 100 евро за трима, 3200 км път 220л. нафта около толкоз евро. Пътните такси не ги помня. Има ги в сайта на Мишелин.
Съвет: не търсете ресторант прегладнели, не се доверявайте на майстора, четете по-внимателно менюто, няма да е зле приятели да препоръчат нещо. Илюзията, че можете да хапнете нещо на улицата евтино, си е илюзия. По-добре истинско ресторантче, добре е да се прочетат гидовете. Корабчета, влакчета, лифтове, лодки, атркционни трамвайчета и автобусчета по правило ви взимат повече от колкото очакваш. В смисъл, винаги можете да го направите и по-разумно, но ако ви е за първи път като нас, си е купон. Мисля, че харчехме по повече от 100 на ден.
3. Фериботът: 165 евро за тримата и колата при това кабина А-А, на горната палуба, само дето беше двойка. Ама това е резултат на супер промоция от фирмата.
4. Покупки само на картички, сувенири, карти и книги сме направили. То вече не е оня запад дето има всичко, ние нищо. Не ми достигаше един диск за камерата и си потърсих в Италия, в едно фото до Ватикана ми предложиха един за 10 евро. „REALLY!?”, питам аз, а човекът с учудване пита:” Скъпо ли ви е?”. Отказах гордо. В Остия попаднах на супермаркет и си викам, „е сега ги надхитрих”. Там бяха по 9. А в София са по 1.20 в лева - техническата подготовка си е по-изгодно да се направи тук.
5. Италианците са любезни. Питаш на английски, те кимат, кимат и ти отговарят, силно ръкомахайки на италиански. Бях страшна картинка с един карабинер. Аз учтиво ”Ду ю спиик инглиш?”, той вежливо и внимателно ме изслушва и казва: ”ЪЪ?”. Аз отново, с още по прости изречения и повече движение стил рап. Той „ЪЪ?” и така, докато нашата приятелка от Рим не се намеси в пантомимата.
Основен извод: Това е приключение, щастливи сме че го направихме.
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
