Втората по големина джамия в Истанбул е "Сюлеймание". По време на служба тя може да побере до 5 хил. вярващи. Както всички големи джамии, тя също е представлявала, а частично и днес, много голям комплекс от храм, няколко медресета, библиотека, медицинско училище, баня, приют и благотворителна кухня за бедни, хан, психиатрична лечебница и дюкяни (магазини). Естествено и гробище за коронованите глави и техните семейства, и приближените им.
Дело е на най-значимия архитект на Османската империя - Синан (Коджа Мимар Синан Ага, 1489-1588 г.) Проектирал и построил около 400 частни и обществени сгради, но най-известни са неговите джамии. Ненадминати остават шедьоврите му "Сюлеймание" в Истанбул и "Селимие" в Одрин. Може би някой ще се почувства по-добре от факта, че всъщност Синан ага е роден християнин?...Но по-късно е взет в еничарски корпус и оттам нататък съдбата му завинаги е свързана с делата на Империята. Аз мога само да добавя, че вероятната насилствена смяна на религията, очевидно не е пречка за таланта и реализацията на човека. Особено, ако той си попадне в точното време и на точното място. Както Синан. Поне до момента някои от най-големите му творения са неподвластни нито на времето, нито на природните стихии, нито на преминалите войни.
Ако архитектурата в Турция през 14-ти и първата половина на 15 век е била тясно свързана с характерното от времето на селджуките - монументални сгради с мозаечна и майоликова облицовка ("майолика" е художествена керамика с непрозрачна глазура), то в края на 15-ти и в 16 в. вече е базирана изцяло на византийските традиции - характерни са ансамбловите постройки, които в повечето случаи изпълняват роля на своеобразен център на нещо, за някаква дейност. По тази причина турските майстори от 15-16 в. и преди всичко изключително талантливият и плодовит архитект-строител Синан, създавали грандиозни, цялостни и строго центрични пространствени композиции: архитектурната форма се обогатила с множество сводове, ниши и прозорци с витражи, а вътрешните помещения били наситени с орнаментни стенописи и резбовани мраморни пана. Почти задължителни екстри станали изискано оформените чешми и фонтани.
Джамията "Сюлеймание" е поръчана от десетия османски султан - Сюлейман. Наричан "Законодателят", а също и "Великолепни", защото по време на неговото управление Османската империя преживява невероятен разцвет и достига своя апогей. "Сюлеймание" е построена непосредствено зад Университета на хълма над Златния рог за седем години (1550-1557 г.) Може да се каже, че несъмнено това е една от най-красивите джамии, строени някога. Отвън е най-впечатляваща, когато се гледа не отблизо, а от морето, от моста на Златния рог или хълма отсреща с кулата "Галата". Сюлейман Великолепни я поръчал по повод 30-годишнината от своето управление. Въпреки че в днешно време категорично е установено, че почвата под джамията бавно се свлича към залива, "Сюлеймание" се смята за една от най-устойчивите на земетресения. Основите й са необичайно сложна система от камери и опори - неизвестно как, но Синан най-вероятно е знаел и имал предвид това свличане. И когато султанът го удостоил с честта лично да отключи вратите със златния ключ при откриването й, Синан обявил: "Тази джамия ще стои тук вечно!"... И думите му са напълно потвърдени до момента. Днес знаем, че Истанбул се намира в сеизмична зона, в която са ставали земетресения и от 7-ма степен по Рихтер, а джамията вече 500 г. си стои непокътната на мястото.
По план тя също напомня до известна степен "Айя София". Зданието има 4 минарета с общо 10 шерифета. Казват, че Сюлейман виждал своя символика в това - той бил четвъртият султан след превземането на Константинопол и десетият от създаването на Османската империя. Големият купол е висок 53 м и с диаметър 26,5м. Поддържа се от червено-бели арки и колони от монолитен порфирен мрамор. Интериорът е лишен от пищността и магията на "Ахмедие", напротив - тук той е доста семпъл. Изящните образци кахлени и седефени плочки са използвани по-пестеливо и елегантно в декорацията. Но сияйната красота на "Сюлеймание" идва от съчетанието им с нещо друго - наричат този храм "Джамията на светлината" и аз напълно съм съгласна с това, защото тя наистина беше най-светла, най-просторна и "топла" от всички, които видях. Осветява се от общо 168 прозореца, а килимите буквално "греят" в оранжево-червено...И това, което не подлежи на описание - витражите. Ослепително красиви, приказни и просто трябва да се видят! Техен майстор е някой си Ибрахим, известен с прякора "Сархош", което означава "пиян, опиянен". Като знам, че религията на мюсюлманите им забранява алкохола, а пред витражите му човек "се забравя" омаян, мисля, че Ибрахим ага си е заслужил прякора в най-доброто му значение.
Казват, че тук Синан направил и едно специално чудо. В стените вградил празни глинени амфори и, ако се доближиш до стената в единия край на огромното помещение и прошепнеш нещо, някой, който стои до стената в противоположния край, спокойно ще го чуе и разбере - кухите амфори създават този ефект. Същият "фокус" го има и в "Галерията на шепота" в катедралата "Свети Павел" в Лондон. Да, но сегашното здание на "Свети Павел" е трето по ред (след голям пожар) и е завършено в 1668г., а "Сюлеймание" е изградена стотина години по-рано. Питам се: кой от кого е "копирал"?
С риск да бъда обвинена в пристрастност към религията на Мохамед, искам съвсем накратко да спомена и още няколко мюсюлмански храма, които я възхваляват. И не защото става дума за прозаични религиозни обекти. Не, те не са обикновени исторически или архитектурни сгради. Те са действащи и днес образци на ислямската архитектура и изкуство. И покоряват с красотата си. Съвпадение ли е, че "ислям" означава "покорност"?
gmail.com
