|
Страница 2 от 2
Не бих могла, а и не е нужно да се старая да опиша на няколко страници подробно и всичко, но не мога да не спомена и това, че в тюрбето зад джамията има 8 мавзолея: три от тях са на самия Сюлейман, на най-любимата му жена Роксолана и дъщеря им Михрима. За невероятната любов на Сюлейман и Роксолана Хурем (означава "засмяна") се носят легенди. Тя е украинка (Анастасия Лисовская), хваната в плен и продадена за наложница в Цариград. Но събитията така се завихрят, че синът-наследник на султан Селим Явуз ("Страшният") - Сюлейман, вече женен и с деца, безпаметно се влюбва в нея, а тя му отговаря с взаимност. Хурем става и остава завинаги не само негова любима, но и единствена съпруга. Тя е неговият стимул за живот, завоевания и благоденствие на народа му. Сюлейман Законодателят стига до там, че впоследствие заедно с промяната или утвърждаването на много други закони, променя и закона за многоженството. Легендата твърди - определено и под нейно влияние. Ако някой обича да чете "исторически сапунки", базирани донякъде и на истински исторически факти, може да изпита това удоволствие с книгата "Роксолана" (автор е Павел Архипович Загребелни).
 Казват, че джамиите в Истанбул били поне хиляда. И сигурно е вярно, защото всеки голям квартал има своята голяма джамия, която по правило е строена от или в чест на някой султан или поне паша. А едва ли не всяко улично каре е обзаведено със своя си малка квартална джамийка. Външният им вид на всички е не кой знае колко приветлив - първото впечатление е за груб каменен строеж и студенина. Вътре е винаги различно. Някои са съвсем прости, обикновени - типичната, пъстра, ислямска украса е сведена до минимум. Други са декорирани толкова пищно, че ти се премрежват очите. А трети са така семпли и нежни...Сещам се в момента за една прекрасна малка джамия, "Михрима-султан" в Азиатската част - вероятно втора построена в чест на обичната дъщеря на Сюлейман и Роксолана, защото има и друга "нейна" в европейската част. За съжаление Аллах ми „позволи” да снимам само някои от невероятните й витражи, всички други снимки оттам се оказаха малко или повече размазани.
 Огромната "Шехзаде" е също дело на Синан по поръка на Сюлейман Великолепни. Но по тъжен повод - в памет на рано починалия от шарка любим син (шехзаде) на султана. Безутешният баща поискал от Синан да изчисли геометричния център на града и там да вдигне храм и мавзолей на сина му. Истина или не, Синан се справил - не само вдигнал достойна джамия, но и обозначил тогавашния център на града с квадратна колона, за която казват, че по това време можела да се върти около оста си. Преди 5 века и без съвременните материали и техника! Не е ли архитектурен гений?!
Пълен контраст на "Шехзаде" е разположената в близост "Бурмали" - мъничка и скромна джамия. Името й идва от странното "вито" минаре - "бурмали" означава "спирала".
А голямата "Нуросмание" (архитект Симеон Калфа) до Капалъ-чарши е някакси непривична от гледна точка на османската архитектура. Създава странното усещане за някакво турско "рококо" - доволно величествена отвън и сложни, заплетени арабески вътре ("арабеска" - арабски архитектурен орнамент във вид на преплетени линии, геометрични фигури и цветя).
Струва си да се спомене и джамията на завоевателя на Константинопол - султан Мехмед Фатих. В периода на Византия на това място е имало голяма църква, построена от император Константин I. След завземането на града тя била разрушена и на нейно място вдигната първата джамия на Цариград. Според преданието, султанът се надявал неговата джамия да бъде по-голяма от "Св. София" и когато се установило, че куполът й е по-малък, неизвестният ни архитект се наложило да заплати подобаващо, заради недостатъчния размах на творението си - отрязали му ръцете. Напълно в стила на кръвожадния Завоевател. Уви...По-късно земетресение почти я разрушава и е възстановена в днешния си вид в 1766г.
 Завършвам с "Йени джами". Макар че името й означава "Новата джамия", тя е започната в 1597г. и е завършена окончателно в 1663г., т.е. строена е цели 66 години! Наречена е "Нова", защото тя е последната, построена в стила на класическата турска архитектура. През 1597 г. по заповед на Сафийе-султан, майка на Мехмед III, архитект Давуд ага започва строителството й. Но малко по-късно смъртта му прекъсва строителните работи. От 1605 до 1661 г. пък управляващите отказвали постоянното й финансиране. Накрая по заповед на Турхан-султан, майка на Мехмед IV, строителството най-сетне било завършено от Мустафа ага в 1663 г. Независимо дългият период на строеж и прекъсвания, тази джамия е типичен пример за последователите на Синан. Цветните витражи на прозорците и "дантелените" плетеници в "ислямската" цветна гама по стените, съчетани със седеф и фаянсов обков, я поставят сред най-красивите в Турция. А дали пък и понеже винаги жени са били водещите при строежа й?...Затова я наричат и с още едно име - "Валиде джами". Защото "валиде" се е наричала майката на султана, който и да е той. Смята се, че тя е може би най-посещаваната от населението джамия, защото се намира на много оживено място - площада пред "Еминюню" - пристанището за градските корабчета и фериботи, на входа на Златния рог и моста "Галата". Този площад е забележителен и с това, че с безбройните си неплашливи гълъби много напомня на площад "Сан Марко" във Венеция. Завиете ли зад "Йени джами", пред вас се открива завесата за следващо вълшебно пътешествие в магическия Египетският пазар или "Пазарът на подправките"...
Всички тези красиви мюсюлмански храмове, за които разказах, покоряващи очите и събуждащи спомените от детството с приказките на Шехерезада, са истински, реални. Строени в миналото от известни и неизвестни таланти, те и днес очакват и даряват незабравимата си красотата на всеки, прекрачил прага им. Независимо от религията му!
(Следва продължение)
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
