|
Страница 2 от 3
Талвегът (най-дълбоката част на река или канал, бел. ред.) ни води под Моста на Америките, който е от времето на Канала и съвсем доскоро е бил единствената суха връзка между двата континента. След това корабите буквално се изкачват в планините, където минават през сладководното езеро Гатун. „Катеренето” се извършва с помощта на поредица от шлюзове, които биват пълнени с вода от езерото и така повдигат корабите.
Американците напускат през 1999 г., но парите им остават и съответно и военните им части. Има военноморска американска база на входа на Канала, където си има военни кораби и всичко друго.
След като преминаваме под Моста на Америките две корабчета влекачи се приближават, за да ни помогнат в маневрите. На страничен наблюдател може да му се стори странно как тези малки корабчета могат да местят огромния, 30 пъти по-голям от тях кораб, но под палубите им се крият супермощни двигатели с около 20 000 конски сили. Те дърпат или бутат кораба в тесните части на Канала, който на места не е по-широк от река Марица.
Първи са шлюзовете Мирафлорс, два бетонни басейна с врати, където корабите застават успоредно един на друг, на разстояние от около 20 метра – достатъчно близо, за да си поискаш малко захар от екипажа на отсрещния кораб. Успоредно на корабите има железопътни релси, по които се движат локомотиви и дърпат корабите със стоманени въжета. Отново, те изглеждат малки, но имат мощта да дърпат 60 000-тонни кораби. Тези малки приятелчета са шеговито наричани „магаренцата”.
Всички въжета тук се обслужват от местните панамци, които се ръководят от собствен боцман – отново панамец. Тези хора не разчитат само на заплатите си, а и на възможността да продадат на екипажите всевъзможни ненужни неща – от хамаци и панамски шапки до плодове и DVD-та с порно. Това е мястото, където обикновено виждаме туристите. От дясната страна на канала, до първия шлюз се намира трибуна за посетители. Моряците се опитват да зърнат момичета сред шарената тълпа и си ги показват един на друг, тъй като това са единствените същества от другия пол, който срещат след месец плаване. Някои от моряците правят снимки на туристите, които им отвръщат със същото. Многобройните светкавици ни карат да се чувстваме като знаменитости. Някой съобщава името, размера и типа на кораба ни и виждам, че някои от туристите ни аплодират.
Това не е резултат от въображението ми, а просто повечето от туристите са американци, а те обичат да аплодират за всичко. Корабът се издига все повече и повече, след това се придвижваме към следващия шлюз и скоро вече сме в планината и сме се изкачили общо с 30 метра.
|
disagi.com
