|
Страница 3 от 3
Тук пейзажът е планински, със скали и канари, а Каналът се вие като планински път. Това е било най-трудната част за прокопаване. Налагало се е да се копае в твърда скала. Всъщност, и в момента продължават изкопни работи. Стотици огромни камиони и екскаватори пъплят по скалите, докато работят за разширяването на Канала. Разширяването е необходимо, за да се улесни преминаването на днешните огромни кораби.
Каналът движи цялата икономика на Панама и носи около 95% от брутния вътрешен продукт. Всеки, който си е намерил работа около бреговете на Канала се счита за богат. Панама, подобно на всяка една повлияна от САЩ страна, прилича точно като част от САЩ, но преди двайсет години. Всички стари американски автобуси и коли живеят втори живот тук.
Скоро всички следи от цивилизацията изчезват с навлизането ни дълбоко в джунглата. Гледката на 4-метров алигатор не е рядкост, а от дърветата долитат звуци, точно като от джунгла. Тази част от пътуването е наистина екзотична. Често шарени птици кацат на мостика и издават пискливи звуци. С малко повече въображение можеш да си представиш как маймуните скачат от лиана на лиана между дърветата. А когато много рядката птица тукан кацна на мостика, дори местните пилоти се втурнаха да го снимат. Но просто подплашиха птицата и тя отлетя. Може да се видят всичките 256 нюанса на зелени и жълти дървета, червени дървета, а понякога дори и сини дървета!
Въздухът е изключително влажен; от водата се надига пара и вали по три пъти на ден. По-нагоре в планината е езерото Гатун – огромно, чисто и със сладководна вода. В миналото корабите са спирали тук, за да си попълнят запасите от прясна вода, но ние си я произвеждаме с пречиствателната станция на борда. Понякога могат да се видят яхти да плават между товарните кораби и често на яхтите се печат модели по бикини. Такива гледки са едни от малкото ни забавления, които ни разсейват. Все пак местните пилоти насочват кораба, така че ние, старшите на кораба, можем да си позволим малко разсейване от време на време.
Капитанът ми показа група лемури, крачещи по асфалтовия път, успореден на канала – малки екзотични маймунообразни същества, с опашки вдигнати високо във въздуха. И точно в този момент се случи нещо колкото смешно, толкова и трагично – в момента, в който си фокусирах бинокъла върху един от лемурите той беше премазан от кола. Почувствах се сякаш го бях застрелял със снайпер. Пухкавата топчица направи три салта и се просна безжизнена на земята. Шофьорът слезе и отиде да провери какво се е случило, но изглеждаше по-загрижен за бронята на колата. После просто повдигна рамене и отпътува.
Най-накрая стигаме до последната поредица шлюзове – шлюзовете Гатун, които отново спускат корабите до равнището на Атлантическия океан. Ако погледнеш от мостика надолу към океана си е малко страшно – имаш чувството, че стоиш на огромен камион, на върха на стръмен хълм и нямаш спирачки. Но ние имаме „спирачки” и потока на вода е контролиран. Докато се спускаме надолу можем да разгледаме стените на шлюза – изглеждат като от подземие на ужасите: стари, със зарешетени отвори, водещи към тъмни тунели. В пукнатините на цимента се виждат опашки, пръсти или мустачета на плъхове. Ето на това му викам аз канални плъхове!
След като подминаваме мястото за закотвяне откъм Атлантическия океан забелязваме, че се е случило нещастие. Ураганните ветрове от предишната вечер са струпали три кораба един върху друг, които са сякаш заварени един за друг. На брега се е събрала голяма тълпа и ТВ екипи. Само се надяваме целите екипажи да са били спасени навреме и още по-силно се надяваме подобно нещо да не ни се случва никога. Чувството е ужасно – точно каквото изпитваш, когато минеш покрай страшна катастрофа с кола.
Насочваме се към Ямайка, но ще се върнем само след седмица. Преминаването на Панамския канал се е превърнало в обикновена рутина, а всичките забавления и екзотика вече са изместени от работа и отговорности. Но въпреки всичко, все пак част от съзнанието ти приветства разнообразието - въпреки безсънието, купищата бумащина, постоянното напрежение, маневрите. Гледката на други човешки същества и на местната флора и фауна е това, което ще ни е най-близко до нормалния начин на живот през следващия близо месец. Животът на моряка е труден и е само за тези, които обичат да са винаги на път и да разглеждат нови светове. А, всъщност, едва ли има място по-различно от България, колкото е Панама!
Декември 2006 г.
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
