|
Страница 2 от 2
Св. Николай е бил и е закрилник на мореплаватели, търговци, рибари, пътешественици, но най-вече на децата. Живял е в областта Дерме/Мира, сега известна като турската Ривиера. Още в млада възраст става владика. Има много легенди за него, за свръхестествените му сили, като "Зърненото чудо". Доставил незнайно как (може би с магическа пръчица) зърно и спасил от глад населението, спасил и деца от удавяне и др. Бил е преследван от римляните, хванат и измъчван. Св. Николай умира на 06.12. през неизвестна година. Посещенията му на 05.12, денят преди неговата смърт, са свързани с разнообразни ритуали. Той никога не идва сам, а със своите слуги Крампуси.
Приятен мъжки глас благодари на участниците и обявява началото, дава старт. Започва се. Бавно пристъпяйки се появяват предвестниците на мистерията, на тайната на Живота. Под тътена на музиката обикалят като разпръскват огън, вода. Страховити звуци разцепват въздуха, за секунда всичко се вцепенява. Нахлуват Крампусите - символ на злото – страшилища подобни на дяволи. Разиграва се невероятна сцена. Хлопките им дрънчат, димки димят, млади момчета ги дразнят, пищят. Крампусите тичат, борят се по между си, налитат към по-млади момичета, галят малките дечица по бузките, носят ги. Невероятен спектакъл!
Аз насочвам камерата, за да хвана интересни моменти. Изведнъж се засилва Крампус срещу мен. Отстъпвам с ужас назад, политам към хората. Точно в този момент осъзнавам, че той се доближи, за да му направя снимка. Вече е късно, долови уплахата ми и се фръцна обратно. Жалко! Усмихвам се на собствения си страх - от една маска да се уплаша.
На каруца с елхови клонки пристига Св. Николай - символ на доброто, закрилата и щедростта. Обуздава Крампусите. Завързани с вериги и в мрежи не изглеждат толкова ужасни. Доброто надделява, побеждава. Деца, хора заобикалят Св. Николай. Той раздава подаръци на децата. Каква хубава традиция! Детските очи сияят, навсякъде цари радост и весело въодушевление.
Впечатленията от този ден са толкова много, че не мога веднага да заспя. Мислите ми кръжат около традиции и Коледа. По коледните дни все повече осъзнаваме колко важни в нашия живот са любовта, близостта, сплотеността; колко голям е копнежът ни за спокойствие и мир. Коледните празници ни дават възможност да утолим част от този копнеж. Отношението ни към близките и околните става по-открито, по любезно, по-сърдечно. Питам се: Не може ли цялата година да бъде Коледа? Без миризмата на коледни сладкиши, без пламъка на свещите, без елха и коледни песни - просто в нашите сърца?
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
