Брезница се намира в Пирин, в долината на река Туфча, в подножието на Брезнишкия циркус (това май е очевидно). Малко преди Гоце Делчев се търси разклона за село Баничан и оттам се тръгва нагоре в планината. Не повече от 10 км от главния път. За ентусиасти с кросови машини и здрави бъбреци препоръчвам военния път от Добринище, който е и по-дълъг. За туристи през лятото ще препоръчам и планински маршрут, след като го извървя.
И така…ето моето преживяване:
Събрах група бивши и настоящи 35-годишни студенти с вкус към различното прекарване и ги натоварих на Нивата. Едва се измъкнахме от затъналата в мъгла София, но после стана лесно и приятно. Нарочно избрах маршрут от магистрала “Тракия” през Костенец, Белово-Юндола и Елешница, за да избегна тълпите, устремени към Банско.
Белово е интересна спирка по маршрута. Можете да посетите базиликата от VІ век при село Голямо Белово под връх Св. Спас. За това ви трябва допълнителен час, с който ние не разполагахме. После следват ливадите на Юндола, които в слънчев ден са прекрасни. Малко след това е най-високата спирка на теснолинейката близо до Аврамово. Внимавайте за лед по завоите, дори ако наоколо изглежда сухо. Още по-после са Якоруда и Белица (с парка за мечки). Взехме го на един дъх. Сега се сещам, че с един маршрут сме обходили кажи, речи три планини: Рила, Родопи и Пирин.
Преди да се стигне разклона за Брезница съм набелязал като интересни маршрути Кременската крепост (може би не повече от час от село Места) и крепостта Момина кула, непосредствено след едноименното ханче. Естествено през кратките зимни дни няма време за всичко.
Ето я и Брезница. Селището е голямо - 4 хил. жители може би. Повечето – помаци (или българомохамедани, ако е по-правилно). Има страшно много мотори (с кош и без кош) и само една асфалтирана улица. Ако попаднете в петък, деня за пазар, можете да видите цяла изложба цветни носии. Тук жените си тъкат престилки и цедилки с невероятни багри и си ги носят. Вълнените чорапи също са неповторими. Най-младите пък се обличат съвсем по модата и в местния “бутик” може да намерите подходяща дрешка, ако сте тръгнали без багаж.
Благодаря на Въльо Христов, че ми показа това прекрасно място и тези чудесни хора. Благодаря на Геро, Варя и Деси, които споделиха преживяването с мен. Надявам се скромното ми описание да помогне за разкриването на потенциала на Брезница. Може би в скоро време ще има и сайт на селото, но предпочитам да не чакам, а да разкажа поне малко за начало…
gmail.com
