|
Страница 1 от 3
 От мястото където живеем се вижда ридът Мургаш в цялата му прелест. При всяка разходка той ни примамва и ето дойде денят на нашата среща - 21 октомври 2006 г.
Изходните точки за вр. Мургаш са с. Потоп, пр. Витиня, кв. Бухово, с. Елешница (бивше Йорданкино). Ние избрахме да отидем до Елешнишкия манастир с кола и оттам да се насочим към върха. Манастирът е бил цел на предишно наше посещение, когато карахме колела из красивата речна долина, осеяна с паметници от Руско-турската война, приятни полянки за отмора и интересни скали. Ето защо сега просто поздравихме предишните си познати и отминахме по пътеката. Но ако вие за първи път пристъпвате в тази обител - не подминавайте! Това е действащ манастир без монаси. Охранява се от частна фирма, затова не се учудвайте на униформените лица из манастира. Църквата е реставрирана и също е строго охранявана, заради ценните си стенописи. Върху мястото тежи белегът на многото години - част от жилищните постройки са в окаяно състояние, но в това има известна романтика. Онова, което наистина озадачава са постоянните светски сбирки там с жива музика, алкохол и голяма веселба. Но, довиждане манастир, ще се видим пак на слизане.
  Непосредствено зад манастира започва маркирана пътека, която се следва лесно. Тя води през красиви дъбови и букови гори и през живописни поляни. На 30-40 мин. от манастира се стига до първата панорамна гледка, където се откроява мащабно било и в подножието му постройка. Тук е мястото да подчертая, че това не е хижа Мургаш (защо правя тази забележка - ще стане ясно по-късно). Маршрутът е относително лесен, следва се ту пътека, ту коларски път. След 1,30 – 2 часа започва движение на открито и очите се любуват на панорамни гледки, безкрайни била и пасища. Тук маркировката се губи, но пък след като се вижда „хижата” няма проблеми. Посоката е все към главното било на север. Водени от логиката, че пред нас е х. Мургаш предпочетохме да не следваме металните колове на появилата се зимна маркировка, а да форсираме един сипей. След интензивно изкачване по доста стръмен терен достигаме до хижа. Да но това (вече знаете) не е х. Мургаш т.е. там не ни очаква нито вода, нито хапване за нуждаещите се. Хайде сандвичи имаме в раниците, но вода не - голям пропуск. Тук е мястото за втората забележка - носете си вода. Маршрутът в една посока е около 3 - 3,30 часа от манастира, а последното място, което можете да се снабдите с вода е на 10 - 15 мин. след манастира. След това вода има само на истинската хижа Мургаш, а тя се намира в посока запад когато се озовете пред изцяло дървената частна хижа – въпросната отправна точка.
|
disagi.com
