|
Страница 3 от 4
Имиджът на Тайван беше спасен от свещената планина (забравих името й), извисяваща се над кораба ни. Статуята на бяла будистка богиня разположена на хълм в Кийлунг е куха и посетителите могат да я изкачат и да погледнат през илюминатор в челото й към пристанището. До статуята се намира и будистки храм, съвсем истински, с будистки кръстове навсякъде, които нетренираното око може да вземе за свастики.
Стюардът на кораба, когото срещнах там случайно, реши да дари дребните от джобовете си за храма, като така получихме право да ударим огромния гонг. По късно от цените в магазина за сувенири му стана ясно, че е дарил шепа дребни жълти монетки на стойност 13 долара!
 Стана му ясно също, че тайванците имат може би най-скъпите дребни жълти монетки в света. Малко по-късно и на двамата ни стана ясно, че закъсняваме и трябва наистина да спринтираме, за да се приберем навреме. Корабът се виждаше измамно близо, долу под нас, но ни делеше стръмен хълм, покрит в джунгла. Намерихме пътека, достатъчно широка, за да й се доверим и се втурнахме подобно на Индиана Джоунс в сцената с преследващия го объл камък. Валеше проливен, по азиатски, дъжд. Пътеката ставаше все по-тясна и обрасла в лиани, а аз изведнъж се заковах на място. Близо до хлъзгаво мостче по пътеката ни причакваше издължено мазно туловище...Извинявам се за излишния драматизъм, това не беше кралска кобра, а просто мокър клон, преструващ се не кобра. Все пак мисълта, че сме в джунглата, че около нас може да има змии, скорпиони и тарантули ни скова и се заоглеждахме по клоните и пътеката, започнахме да се уверяваме един друг, че ще се носим на гръб ако някой от двамата пострада. Тук историята свършва, вярно, малко безинтересно, нищо не ни ухапа, дори се прибрахме навреме и корабът тръгна, с нас на борда, за Корея.
Корея е между Япония и Китай не само географски погледнато. Корейците са хибриди между китайци и японци. Те работят здраво, точно като японците и гледат да те излъжат, точно като китайците. Все пак живеят скромно, работят по много и сравнително качествено.
Това, което отличава корейските улици са надписите. Светещи неонови букви по стените, запълват всеки квадратен метър, каращи ги да приличат на претруфени интернет страници. Излишно е да споменавам „йероглифи”, нали? Ако предположим, че можехме да ги четем, би трябвало да прекараме по 5 минути на всяка сграда, докато изчетем всичко. Но ние не можем и се чувстваме тотално изгубени. От корейския разбирам само точките и запетаите. Да имаше поне една позната буква, която да ни ориентира къде да си купим фонокарти. Даже и жестовете и мимиките на корейците са тотално неразбираеми, както и нашите за тях. Не знам, какво разбраха от настойчивия ни говор на английски и руски, както и пръстите ни сключени в правоъгълник, наподобяващ според нас фонокарта, но ни избутаха грубо от три поредни магазина и затвориха вратата зад нас. Накрая се сбогувахме с тях на български, както Стоичков би се сбогувал със съдия след показан му червен картон.
Движението ни по улицата не оставаше незабелязано, навсякъде ни зяпаха неприлично и сочеха с пръст, като редки животни. Азиатските градове са обратното на космополитни. Тук другите раси са странно явление. Сблъскахме се с форми на расизъм спрямо нас. Корейците ни смятат за по-нисша, мързелива (защо ли?) и ниско интелигентна раса. От няколко нощни заведения ни изгониха с обяснението, че били само за корейци и ни насочиха към руските клубове. В по-големите корейски пристанища има оформена руска нощна част. Все пак тук разпускат моряците от ръждивите траулери на руския океански риболовен флот.
Над корейските градове се стели лепкава, характерна миризма, която на новодошлия нос са нужни поне няколко часа да изолира. Тя иде от наредените от двете страни на всяка улица колички на възрастни жени с газови котлони. Количките им са отрупани с всякакви безумни снаксове, които до ден днешен не се престрашавам да опитам, дори в името на експеримента. Виждат се разни хрупкави късчета продавани в хартиени фунийки, като слънчогледови семки, които приличат твърде много на хлебарки, за да бъдат нещо друго. До тях има наредени, прободени на шишове, препечени до кафяво създания, които приживе са били най-вероятно плъхове. Има и парчета, крайници и цели трупчета на животински видове, които само много вещ зоолог би могъл да идентифицира. По тротоарите в неголеми аквариуми плуват, пълзят или просто стоят лепнати разни мекотели, змиорки, екзотични шарени риби, молюски, членестоноги и други обитатели на синята бездна, разглеждането на които в Европа би ни струвало 12 евро. Споменах ли вече сладникавата миризма на пържените гореописани деликатеси? Нищо, струва си да се спомене още веднъж: тя ни съпровожда по време на целия престой в Корея, чак до отдаването на въжетата.
За любителите на бирата, ще кажа, че корейската бира „хайт” светло и тъмно е най-добрата в Азия. По-добра от „цинктау”, евтината, не добре прецедена вода от оризищата в Китай, по-добра дори от прескъпата местна японска бира, чието име не бих могъл да си спомня, дори да предложат да ме почерпят с нея.
|
disagi.com
