|
Страница 2 от 2
Нашата цел беше х. Козята стена. Още долу от информационните табла получавате необходимата информация за маршрута, времето което ще ви трябва, природата, която ви очаква.
Преходът е около 3 часа. Първата му част е доста стръмна и трае около час и половина. Вие се през дива гора, като през зимата ви се предоставя възможност да хвърляте поглед около вас и да си представяте гледките на открито. Но за сега търпение и бавен ход. По маршрута има обособени места за отдих, а преломната точка е изграденият заслон на мястото, където се събират пътеките от х. Хайдушка песен и тази, идваща директно от курорт Чифлик. На разположение на туриста има нарове, печка и дърва при нужда. След кратък отдих отново ни зове стръмното. Не след дълго обаче усилията се възнаграждават. Излиза се на билото и човек се любува на обширни гледки на север и на юг.
Тясна романтична пътека ви води към хижата и пътят върви леко докато душата лети. Остават ви 1 час приятно и леко ходене. На билото може да се поеме в различни посоки на запад към хижите Козя стена, Ехо и Вежен, а на запад към вр. Коза стена и Беклемето. Изборът е ваш!
На хижа Козята стена пийваме чай, препичаме се на слънце, любуваме се на гигантска котка- домакин и след кратък отдих поемаме назад. На разклона поемаме право надолу към Чифлик. Тази пътека е също маркирана, но трябва по-зорко да се следи. Тя сваля за около два часа, направо при хотел Дива. След заслужена отмора се отдаваме на приятни емоции- хапваме вкусно, разходка, вечерен басейн и за край - коктейли. Отпускащо глезене!
В неделя след поредната разходка и закуска във Веника, разбира се, се стягаме за път. Напускайки курорта на път за Троян в самото село Чифлик спираме да си купим грънци. Приветлива стопанка - майстор грънчар ни показва дори работилницата си. Тръгваме си от там с три глинени съда и широки усмивки – ЧРД!
Троян отново ни посреща подреден и пак обновен, колкото пъти посетим този град има нещо ново и градивно. Там може да посетите музея на занаятите - прекрасен е, както и етнографската експозиция, художествената галерия, експозициите на открито и т.н. Почерпихме се с торта по повод рождения ми ден и хайде към Беклемето. Това е малък курорт с няколко хотела и станции. Най-хубавият е Виа Траяна с прекрасен ресторант и кухня. В курорта се карат ски, като в момента съоръженията се модернизират, пистите са две и са относително малки. Природата е прекрасна, гледките също. Погледът се изпълва от Арката на свободата на билото на планината при прохода Троян - Кърнаре. Величествено е !
 Последната емоция е преминаването на прохода през нощта. Троян-Кърнаре е един от най-високите, стръмните и живописни проходи в страната. Затворен е от ноември до май при хубава и снежна зима, но този път успяхме да прекосим Стара планина през него дори на 3 декември. Пътят на юг се спуска стремително, вие се като спирала, завоите често са обратни, котловините са в краката ти...Преживяването спира дъха, особено за пасажера, който вместо да следи осевата линия в нощта има възможност да гледа в бездната!..
Декември, 2006 г.
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
