|
Страница 1 от 3
 Предстои дълго пътуване, среща с истински приятели и почивка. Целта е Паримал, разположен между големите градове Касел и Гьотинген, почти в средата на Германия.
Вълнението, като развихрено море, бушува в мен. Радост, желание и нетърпение се преплитат в изкусна паяжина. Въодушевлението расте и расте. На път...сменят се гари и влакове. Гарите сами по себе си си приличат, но мюнхенската централна гара е нещо невероятно - един миниатюрен град. Огромното остъклено помещение с 48 коловоза е новогодишно украсено. Четири информационни центъра, билетни гишета, павилиони, заведения, хотели, неонови реклами с намигащи, красиви момичета. Светещи табла с разписания и неуморен глас дават най-точни указания. Непрекъснато пристигат и заминават влакове, движение на хиляди хора устремени в различни посоки и въпреки това всичко протича спокойно, сигурно, не цари никакъв хаос. Бързо и лесно откривам коловоза и само следняколко минути Интер Сити Експрес (ICE) Мюнхен - Хамбург запрепуска, развивайки средна скорост 260км/ч.
За мен пътуването с влак е страхотно преживяване - уникален театър с непрекъснато сменящи се декори, с незнайни актьори улисани в ролите си. Тихо наблюдавам непринудените сцени и изпълнения. За да "убият" времето мъжете обикновено четат вестник, препрочитат го по няколко пъти, а жените почти непрекъснато тършуват из чантите, току ги отварят и затварят - ех, какво ли не прави скуката.
ICE пори въздуха с главозамайваща скорост. Неусетно пристигам в гр. Гьотинген. С последно прехвърляне на бърз влак, след около половин час се отзовавам в Ошо Паримал; озовавам се в прегръдките на много приятели. Паримал (санскрит) означава ухание, аромат, дъх. Ароматът на Паримал, прекрасна см
есица от разбиране, отзивчивост, сърдечност, топлина, приятелство, се разстила като мъгла, прониква дълбоко в тялото, докосва сърцето и опиянява. За първи път почувствах това опиянение през 1999 г. и от тогава (при възможност) се завръщам отново и отново...
В долината на р. Вера, в Гут Хюбентал преди 24 г. трима млади, ентусиазирани хора се заселват в двата изоставени стари чифлика. С труд, упоритост и амбиция започват да ги възстановяват. Към тях се присъединяват и други ентусиасти. Заражда се Паримал. В продължение на години с прекрасни идеи, с артистичност и любов възобновяват старите постройки и ги изпълват с бодрост и оживление; изпълват ги с Живот. Мястото се превръща в център за семинари, обучение, медитация, отдих, почивка...; превръща се в оазис на приятелството.
Хотелските стаи с по 1 или 2 легла, спалните помещения за групи, двете големи зали за семинари, вкусната еко-кухня, минералната вода от собствен извор, сауната, езерото в задния двор, приятелската атмосфера привличат все повече гости и приятели. Сега в Паримал живеят постоянно 70 човека - терапевти, масажисти, водещи медитация и обучение и поддържащи цялото имущество. Хора, които празнуват и се веселят много и с удоволствие. Денят започва със звън на китара и песни от 08.30 ч. в мраморния храм "Мандир". Четвъртък вечер в приветливото бистро се състои "Музикална група" - всички участват. Звучат различни инструменти и песни, вихрят се танци, настроението достига високи върхове. Петък и събота е диско вечер. Малката дискотечна зала пулсира от ритми и танци. Дисководещият изпълнява всяко музикално желание. Съставът на Паримал почти всеки ден радва и изненадва с разнообразна музика - от индийска до поп и рок. Човек тук се наслаждава на концерти, партита, представления; на спонтан
ност и дружелюбие. |
disagi.com
