|
Аляска - един преход в национален парк Рангел |
|
|
|
Автор Димитър Тодоров
|
|
вторник, 06 февруари 2007 |
|
Страница 2 от 2
С течение на дните ни се струваше, че някак си печелим доверието и уважението на планината, та в последния ден ни награди със най-сочни зелени алпийски поляни, най-бистри езерца и най-ярко синьо слънчево небе. Да видим най-сетне гледката към доминиращите бели ледени масиви на Рангелите на хоризонта.
В началото имах силни съмнения, че ще издържа. В края не ми се тръгваше. Това ходене направо ме възроди. И физически и психически. Даже бих се разочаровал, че самолетчето все пак дойде да ни прибере, ако не знаех, че сме останали само с шепа овес в раниците и няколко шепи боровинки сред природата.
А с кафявите мечки се опознавахме отблизо край един праг на река Брукс в националния парк Катмай, където тъкмо се угояваха със сьомга за цяла зима напред.
И за да не си помисли някой, че съм прекосил Аляска, без да се отбия на гробище, уточнявам, че много от кръстовете са православни, а буквите кирилски. Дето се вайкал Чукчата: Царь плохой. Аляску продал. Чукотку не продал. (2006)
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
|
Северна Америка 
disagi.com
