| Дюселдорф, Германия – повече, отколкото очаквате |
|
|
| Автор Джейсън Смарт | |
| понеделник, 12 февруари 2007 | |
|
Страница 1 от 4  „Дюселдорф, защо?” - някои хора ни питаха, когато им казах за плановете ни да посрещнем Нова година там. „Със сигурност би трябвало да има по-добри места от Дюселдорф?” В това беше проблемът. Дюселдорф изглежда имаше малък проблем с имиджа. Често по телевизията той е описван като мрачен индустриален град, със сигурност не една от топ дестинациите за двудневна почивка в Европа. Така че реших да проверя това.
На официалния сайт на града, Дюселдорф беше описан като град, който има „ ...едни от най-добрите в света шопинг молове”, и нещо повече, Старият град имал „ повече от 260 ресторанта и пъбове и най-дългият бар в света.” Това ме спечели мигновено, а и не се наложи дълго да убеждавам Джоди. И като бонус, Джоди покани родителите си да ни придружат. Ние четиримата щяхме да посрещнем първата си немска Нова година заедно.
Дюселдорф е един от най-богатите градове в Германия, столица на рекламната индустрия и модата (Клаудия Шифър е открита в Дюселдорф), но не само това. Друго, което налива пари в града са японците. Още от 60-те години на 20-ти век Япония и Германия са в тесни взаимоотношения. Много японски банки и корпорации имат офиси в града, а японското население тук е най-голямо в сравнение с всеки един европейски град. А хотел „ Нико”, където отседнахме, беше в центъра на този японски квартал.
  Дюселдорф е споменат за пръв път през 1135 г, но чак през 1288 е признат за град. През 18-ти век се развива бурно, но скоро идват лоши събития под формата на Наполеоновите войни. Внезапно градът започва да запада. Но скоро съдбата отново се усмихва на гражданите на Дюселдорф. Индустриалната революция дава тласък на местната икономика, в резултат на което населението на града се увеличава от 100 000 през 1882, до 200 000 само 10 години по-късно. И тогава идват първата и втората световни войни. След края на Втората световна война Дюселдорф е просто поле от чакъл. Но невероятно, той отново се съвзема веднага след края на войната. Бързото темпо на развитие прави от Дюселдорф това, което е градът днес.
Хотел „Нико” се намираше само на няколко минути пеша от главната търговска улица. От двете страни на дългия булевард с множество дървета се намираха скъпи магазини, а по средата на булеварда течеше живописен канал.
 ”Виж”, казах посочвайки към водата. „Риба!”, а си и беше доста голяма риба. Отидохме до ръба на водата за да погледнем по-отблизо, чистотата на водата ни удиви – виждаше се прекрасно чак до дъното.
Завършен през 1804 – та година, първоначално булевардът се е наричал Kastanienallee или Булевардът на орехите, но точно тогава се е случило нещо злощастно. Един ден през 1848 –ма , точно когато крал Фридрих Вилхем IV се разхождал по булеварда, някой решил да го замери с конска тор. Разбираемо е, че това е довело до леки проблеми и в знак на добра воля булевардът бил преименуван на Königsallee или Кралския булевард, и всички били щастливи.
|
Приятели
Ralev.com | Travel Guide | Китен - Море от...емоции! | Rezervaciq.com | Български Фактор | bTOURISM.com | Вертикален свят | Travel.bg - иди и виж! | Accounting Bulgaria| Retur.eu - Почивка в България | DirectionBulgaria.com | Poblizo.com | MyHoliday.bg | Tryavna.bg | Moitehoteli.com - Хотели в България | Transportbg.info | За Хотелите
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
