|
Страница 1 от 4
 Трябваше да стигна до Адиса Абеба, за да си обясня защо в България по соца се чакаше седем години за жигула - те всичките ги били подарили на братска Етиопия и до ден днешен кръстосват града като таксита. А такси ползвахме, защото преди църквите ни се искаше да видим и нощните клубове в тая далечна, независима, но и изолирана традиционно християнска африканска страна.
В клубовете ухае на ... тамян! И на кафе, печено пред тебе. По-точно - между дансинга и тоалетната. Музиката е самобитна и не напомня за нищо чуто досега из Африка. Може би има някакво северноафриканско-близкоизточно влияние, но в никакъв случай не е магребски рай или нашенска чалга. Танците се състоят предимно от поривисто високочестотно тресене на шия, рамена, ханш и цици у жените и раменна и адамова ябълка у мъжете (по едно от изброените в даден момент). Тоалетът на танцьорките - ризница от сребърни пендари и кръстове - допринася значително за ефекта от танца върху зрителя и номинала на банкнотата, подпъхната от него под ризницата. Мъжкият тоалет включва нещо като розова сатенена пижама и мустаци, а в танца се забелязват елементи на брейк на 45 оборота. Не остана много време за по-задълбочени изследвания, защото гонихме полет около 1 часа сутринта. По етиопски. Това е равно на 7 часа по общочовешки. Разминаването им идва много добре, когато имат да оправдаят някое закъснение. Те и годините в календара им не съвпадат с общохристиянските. Сега у тях се пада 1998 г. сл. Хр. Обяснението, че седем години са се загубили точно в Етиопия заради двойката по календарна аритметика в бележника на някакъв римски папа от Тъмните векове, не ми се струва особено правдоподобно.
 А църквите? Започнахме отдалече. Бахър Дар е провинциално пазарно средище на брега на езерото Тана. Разполага с една по-лична административна сграда, украсена (по-точно прикрита) с голям плакат, изобразяващ дръзновени етиопци яхнали съветски танк Т-55 към светлото бъдеще. Войнственият социализъм тихомълком (е, не съвсем тихомълком, ами със загубена гражданска война) си е отишъл, но е оставил художествения си стил в наследство.
Но ние бяхме тръгнали да търсим по-различно и по-старо художествено наследство, притаило се от социализма по островчетата в езерото. Езерото е осеяно с островчета, на всяко от които се очаква да откриеш манастирче или поне църквица, кътаща старовремски стенописи, книжа или църковна утвар. Избрахме си за първа цел манастира Дебре Естефанос, намиращ се на наглед близко островче. Лодкарите се позачудиха на избора ни, но не настояха да прекършат волята ни и заведат само там, където обикновено водели туристи - на съвсем близкия полуостров Зеге. Качихме с в лодката и, потеглили, невинно се осведомихме колко време ще отнеме пътят, очаквайки отговор между десет и двайсет минути. Три часа! Ето откъде идвало учудването. В Етиопия просто няма бързи лодки. На острова се качихме до църквата, която беше ... затворена. На игумена му хрумнало да не я отваря след цветнишката неделна служба, приключила още докато сме се клатушкали на лодката. И никакви подмилквания, че видите ли, и ние сме толкова православни, колкото него (което не е вярно и по догматична дефиниция), не помагат. Главната атракция на Дебре Естефанос обаче е не самата църква, ами криптата. Която не се намира под църквата, както би било в Европа, ами в съседство.
 И двете са кирпичено-каменни постройки с преобладаващ кирпич у църквата и камъни - у криптата. Монашеските килии, пръснати в гората по острова, са 100% кирпич със сламени покриви. В криптата намираш мумии на трима етиопски императори от XVII-XVIII век, в нещо като стъклени мощехранителници. Пишман-мумии, както правилно ги определи германецът Дирк, на когото предната вечер беше разяснен смисълът на понятието "пишман" в българския език. И императорски корони, гудени в най-обикновен кухненски долап. Къде по Европа ще видиш такова нещо? Там ще им построят съвсем истински замък да ги с още по-истински хай-тек охранителни пособия. За компенсация за затворената църква ни показаха и съдържанието на другия долап в криптата, в който се съхранява Кракът на Кревата. А, де? На чий креват? На връщане на пристана заварихме приветливи монаси да четат нашия англоезичен пътеводител, да се дивят на съдържанието, и ... да му се надсмиват като запорожци на писмо до султана. Не им беше станало ясно като как точно тоя манастир се водел едно от най-светите места в Етиопия.
 
|
gmail.com
