|
Страница 2 от 4
Църквите Уза Мариям и Ура Кидане Мерет на полуостров Зеге си бяха отворени. Стенописите им са най-интересното. С две думи: наивистични комикси. Повечето са жития на местни светии, напълно неизвестни в Европа и останалия християнски свят. Като Канибала, който се прочувствал от сълзата на една от жертвите си и после Дева Мария използвала Силата и от разстояние, само с посочване с пръст, наклонила в негова полза везните в Чистилището.
  Мярна ни се двойка бели растафарианци. Разпознават се по дългите руси плитки и невинните личица. Растафарианството е спонтанно възникнала по Карибите религия, издигнала приживе последния етиопски император Хайле Селасие в божествено достойнство. Преди избора му за император го наричали Рас Тафари, та оттам - и името на учението. И макар и избран сред равни, като повечето свои предшественици, потеклкото му без всякакво съмнение по етиопската догма тръгва по права линия от цар Соломон и Савската царица. Е, половината население на Етиопия е мюсюлманско, а според тяхната догма цар Соломон и Савската царица са се виждали, пили кафе и водили интелектуални беседи, но до никакво потомство не се е стигнало. При растафарианците обаче ударението не е върху потеклото на дядо Хайле, ами върху статуса му на владетел на единствената съхранила се с оръжие от европейска колонизация африканска страна, към която рано или късно всички прокудени в робство африканци и техни наследници ще се върнат. Горките! Божественият статус, разбира се, не само че не е безспорен и сред самите африканци, ами е енергично отхвърлян, най-вече в съседна Еритрея. Получило се е като генерал Гурко за българите и поляците: за едни освободител, за други - душманин. Историята настрана, интерес на бели хора към растафарианството може да се обясни само с асоциациите му с понятията хипи, реге и ганджа.
  Истински невъобразимата гледка и преживяване са църквите в Лалибела. Колкото и да си ги гледал по снимки, на място и навреме преживяването е ненадминато. На място, защото самите църкви са изящно архитектурно и пластично творение; изцяло изкопани в меката вулканична скала. Някъде през XIII - XIV век. От цар Лалибела. Всичките се приписват на неговото царуване, макар че решавайки проста задача "от работа", като в учебника по алгебра за 7 клас, се получава, че не е възможно предвид разполагаемите работници и трудодни по онова време. За това в амхарската митологията има готов отговор - хората са работили денем, а нощна смяна за застъпвали ангели. Църквите се намират много високо в планината. Колкото хижа Мусала. Две групи с по една по-голяма и няколко по-малки. Отделно - най-изпипаната, вероятно най-нова - Свети Георги. Целят ансамбъл е замислен като модел на Светите земи, от които етиопците в един момент са се оказали отрязани от мюсюлманите.
|
Африка 
disagi.com
