|
Египет - с кораб през пустинята или една сбъдната мечта |
|
|
|
Автор Васил Дойков
|
|
петък, 23 февруари 2007 |
|
Страница 1 от 5
 Казват, че когато дълго, упорито и истински желаеш нещо, то винаги се случва. Началото беше снимка на камила. Прегърнах листа хартия и пожелах да бъда на такова място поне веднъж в живота си. Останалото беше организация, набавяне на средства и това до болка сладко усещане „заминаваме, заминаваме!”.
С директен чартърен полет надвечер кацаме в Кайро. Ноемврийските вечери там нямат нищо общо с представата ни за вечно лято и 40-градусови жеги. Приятно топло е в якетата… Градът е пъстър, разноцветен, по-скоро малко мръсен и мърляв в сравнение с европейските столици. Но това все пак е Африка... Настаняваме се в петзвездния хотел „Зосер”, който е по-скоро уютен, отколкото лъскав. Но предлага всички удобства и изглежда доста чистичък и подреден на фона на боклуците, бедността и изпражненията от камили и коне по тротоарите в някои части на града.
Сутринта на втория ден посвещаваме на Египетския музей, наследил великолепните произведения на Древен Египет. Сградата на музея, сама по себе си произведение на изкуството, е побрала стотици хиляди експонати. Екскурзоводката Льоначка, рускиня, приела Исляма преди 15-тина години, концентрира вниманието ни върху отделни неща, защото тук е невъзможно да се разгледа всичко за няколко часа. Влизаме и в залата с мумиите на древноегипетските владетели. Тук най-силно се усеща величието на тази култура. Взираме се в спокойните лица, царували преди повече от три хиляди години, а сега излъчващи мъдрост и онова особено величие на хора, преминали през вратата на вечността.
Малко тъжно, малко страхопочитателно, малко тихо напускаме тази зала и се отправяме към работилница за папироси, където ни показват как те се изработват ръчно, колко здраво е влакното, каква е разликата между кафявия и белия папирос; Каква е разликата между ръчно и машинно изработените папироси, как се рисуват, и надписват и откъдето всеки отнася със себе си един красив и истински спомен от египетските майстори.
Малко преди да се качим в автобуса се заприказваме с една жена, която носи на главата си може би около 20-тина шарени черги за продан. Една от интересните гледки в Египет е как тези жени крепят на главите си различни по форма и тежест неща и как уверено крачат с тях, спазвайки идеален баланс на центъра на тежестта. Тук научаваме и думата „хабиби”*, която ще стане толкова наша, колкото стават случайните прости неща, без които после никак не можем.
_______________________
* любим(а), бел. ред.
|
Африка 
gmail.com
