Цената на билетите варира спрямо нивото на снобизъм на театралния салон, но самият снобизъм не се поддържа добре. Пуснаха ме в Храма (балетния театър) - по същите сандали, с които шляпам по каньони и тропически джунгли. А горкият беловлас възрастен човек оттатък пътеката с излъчване на народен артист на РСФСР си беше безупречно спретнато официален от лустрото на черните обувки до приглушения блясък на металните рамки на очилата.
След само ден и половина в Санкт Петербург в главата ми е хаос от впечатления:
- щури задръствания, шумни кръстовища;
- лебедчета танцуващи па дьо до;
- нови руснаци с поршета Кайен;
- стари руснаци с ръждясали жигули;
- валсове от Чайковски;
- съветски милитър-рок с афганистански поп-фолк нюанси;
- освежаващи се с изумително богат избор руски марки качествено пиво - Балтика, Невско, Шишко, Бочкарьов, Стара мелница - младежи (надвечер от петима младежи по улицата четирима подпийват в движение биричка, предиобед - по-малко - двама или трима, включително девойките);
- уливащи се и въргалящи се от изумително богат избор руски марки качествено пиво - Балтика, Невско, Шишко, Бочкарьов, Стара мелница - купонясващи спецназовци (нисшите чинове от руската мутренска йерархия не се набират сред бивши състезатели по борба, ами сред ветерани от Спецназ и афганистанската война);
- кръстове, осведомяващи че въргалянето се осъществява на мястото на крематориума, където са изгаряли умрелите от глад и студ обсадени ленинградчани, тоест - върху прахта им.
- закусвални Сабвэй, Кофе-Хауз и Цыпленок Кентакки;
- суши-барове, пукащи по шевовете от юпита по булевард Невски;
- бляскави дворци и църкви (Много църкви! И нови се сторят и променят силуета на града);
- бездушни култовски булеварди (моят хотел грееше като рядък светъл лъч на ранен брежневски квадратен функционализъм на един от тях);
- умрели новомъченици царевни, царе, царици, клирици, царевичи, кипрещи се с ореоли по иконите и мъчители им, кипрещи се с будьоновки;
- живи най-новомъченици от "победните" войни в Кавказ и Азия през XX и XXI век, просещи милостиня - паметни плочи на Царя Освободителя, дето ужким ги бил покорил още през XIX (вкарал е таралеж в гащите на Русия, а аз точно от този таралеж съм се запътил да навестя, за да задоволя туристическата си суета);
- коне в метрото;
- многоцветни мозайки в пряснореставрирания храм-бижу "Спас на Крови";
- подвижни мостове, елегантно изолиращи отдели части на града и островите нощем;
- заядливи лелички-билетаджийки, разпознаващи чужденците по акцента и лишаващи ги от евтини билети за музеите (отчитам успех 1 от 3 в докарването на акцента, но пък в успешния случай си сбърках сам билета и вместо в наоса се озовах на терасата на Исакиевската катедрала. Нищо. Влизал съм там преди 24 години с още необръгнало на златно-малахитено достолепие детско съзнание и още ми държи).
- лозунги в прослава на Града Герой Ленинград...
Добре дошъл! Оведнъж се отърсих от нездравите съмнения, че съм позападнял прекалено и Русия ще ми се види несвойска.
Санкт Петербург
gmail.com
