|
Страница 3 от 4
Ами самата Москва?
Освен че е от най-скъпите, Москва дава вид и на един от най-чистите градове в света, съдейки по изрядно измитите и изметени улици по центъра и облизания до блясък метрополитен. И по кварталите не видях една хартийка да се валя в иначе неизкосената трева. А на тях даже и това им се струва мръсно. Пък българското Черноморие им се виждало като кочина, но това е вече друга тема. Е, поне от липса на дупки по асфалта и дебилоустойчива по западен модел пътна сигнализация не страдат.
По улица Тверска не е останало нищо съветско. А покрай украсите за наближаващия ден на града още повече се е разшаренил. Точно такава е редно да бъде Москва, ако иска да съхрани духа си. Меркантилна (купеческа, рус.). Царство на Златния телец. С много повече поршета Кайен по задръстванията от Санкт Петербург. Подозирам, че ако не караш такова, а само BMW X5, те вземат за последна измет. Мода, технологии, клубове, ресторанти с всевъзможни международни вариации на висша кухня ...

Свих от булеварда, влязох в портала под една камбанария и попаднах в съвсем друг свят. Все едно като Мери Попинз бях скочил в тебеширената рисунка. Светипетровският манастир на Петровка (където Св. Петър не е римски апостол, а московски митрополит от XVI век). Съвсем неотдавна са изхвърлили трупаните над 70 години боклуци; в най-старата църква са възстановили стенописите; мяркат се попове, вярващи и тук-там някой паркиран черен мерцедес пред отдаденото за офиси крепящо се монашеско крило. Има още едно-две не крепящи се необитаеми крила. И най-хубавото - ангелският глас на подпяващата във високата коминообразна червенотухлестна църква клисарка. Отнесена в песнопението си от всякави златни телци и суети.
Съвсем друго е усещането във и около храна на Христос Спасителя. Възстановеният с много злато разрушен от Сталин храм-паметник на Отечествената война на Русия срещу Наполеон. Строен първоначално горе-долу по същото време като Исакиевската катедрала в Санкт Петербург, но в много по-традиционно руски дух. Като руският дух включва не само изображенията на светците и формата на куполите, а и пищността и разточителството. Аз обаче отделих повече време на един много очукан по съветско време храм, съвсем неотдавна върнат на вярващите. На въпроса кой не им го е връщал, вместо очакваните - Партията, Мафията, КГБ - получих прозаичният отговор, че били някакви работилници, които се съдели до последно, заради цените на офисната площ в центъра на Москва ...
А какво ли е в дълбоката провинция? Предстоеше ми да хвърля бегъл поглед на едно малко късче от нея - Северозападен Кавказ и Ставрополски край.
|