|
Страница 4 от 4
Кавказ
Другата Русия. Провинцията с главно П. Събрали сме се на Шереметиево и прелетели с толкова стар Ту-134, че дървоядите са имали много поколения време да изядат дървената дъска на тоалетната чиния.
Милиционерът (мент, рус. жарг.) на изхода на летището в Минерални води изпитва видима възбуда при вида на паспорта ми. Хем чужденец, хем неорганизиран турист, хем българин, който не би могъл да мине с номера, че не разбира, когато му се иска подкуп на руски. Просрочил си си резервацията! Вярно, в Москва не си играх да се регистрирам в милицията, но и да бях, щяха да измислят нещо друго. Изваждам банкнота, от номинала на която му светват очите и млъква. Да, ама сега трябва да се влезе обратно в терминала през другия вход да се търси не то банка, не то тоалетна, не то Интурист. Там ме чака друг мент. Просрочил си си резервацията! Тъкмо се чудя дали да почна да се изнервям, когато първият му звънва на мобилния от своя пост. А, платил си си бил, заповядай! Хм, джентълменско обслужване.
Посреща ни Александър, московчанин, алпинист и планински водач от висока категория. Водил туристи и на Еверест. Само двама му загинали тоя сезон.
Потегляме на юг. Кабардино - Балкария. Страна на шашлика. На чистия въздух. На горчивата сметанка в борша, и на мантите, които са си просто едни едри пелмени. На села със звучни имена като Жанхотеко, Пашкута и Търнъуз. В ниското живеят кабардинците, нагоре в планинските долини - балкарците, по мегданите се срещат дагестанчета и всякаки други.
Забележителни приноси от човешка ръка в природната среда: панелки, култовки, недостроени скелети на хотели от късния застой, корозорали москвичи и армейски джогани. Компанията е международна, включва йорданец, говори се на английски. В известен смисъл. "Дис роуд вьери дейнджерус, мейби ко" *. Мейби какво? Ааа, крави!
Шашлик, сервиран с толкова лютив лук, че те разревава, както си е вече нарязан в салатата.
Под връх Чегет срещаме чеченец на средна възраст. В дънков костюм. Джамал. Оплаква се, че за първи път в живота си намира начин да се качи толкова високо в планината, в която ужким живее. Бил казионен милиционер и хайдутите нямало да му простят, ако тръгнел на туризъм из чеченските дялове на същия балкан.
Междувременно йорданецът с британски паспорт е изчезнал. Притеснения, че е отвлечен. Къде ти. Той е сред свои в тоя свят. Бил на джамия, я после цял следобед го глезило и угощавало местно семейство със свободна дъщеря за женене.
Хичини - кавказки палачинки със сирене и кашкавал, топени в тузлук - чесново-кефирен сос подобен на българския за пържени тиквички.
Хижа Варели (бочки, рус.), база на експедицията. Пейзажът е ръждясал като във филма "Кин-Дза-Дза" на Георгий Данелия. Само дето хижарят Жорик не ми каза "Ку!" през обеззъбената си усмивка. Златните зъби са на голяма почит в Кабардино-Балкария, но за него май не са стигнали. А на оня филм навремето много му се хилехме на тъпотията, а то се оказа, че всичко си го имало в реалността. Руската реалност. Приелбрусието (национален парк!), а с голяма вероятност и цяла извънмосковскопетербургска Русия, е равномерно покрито с ръждясали железни съоръжения. В голяма част от които цъкат някакви релета и работят. Но само, когато им скимне. Тук съжителстват непокварената от съвременния консумеризъм Русия, облечена в анцуг, с брезентова раничка на гръб и фотоапарат Зенит, първо поколение, в кафява кожени калъфка, и другата - въоръжена със сноуборд, парапланер и облечена в последната дума на спортната екипировка.
Лифт. Имаме желание да ползваме ръждясалата трета секция (единична седалка), но след час - час и половина чакане се разбира, че няма да и скимне да проработи този ден. Релетата и бушоните в ръждясалата кутия са засипани с една педя повече сняг, отколкото на лифтаджията му се занимава да разрива. Та се налага да качим кашоните (а не раници!) с храна и кухненско оборудване пеша до Варелите. Мъкна и диня, разбира се. Зор.
А самия Елбрус? Напънахме се, качихме го. При слънчево, но студено време и вятър, който не си знае ни посоката, ни силата. Срещнахме немци (от върха), чехи (на върха), словаци (към върха) и един бахамец, хвалещ се на всеки срещнат, че на стари години играл пират номер 14 в холивудския филм "Карибски пирати", сниман на техния остров. Естествено, отбелязахме го после в хижата по руски с нещо по-твърдо и лакърдии от рода на: Ще бъде весело да карам кола до Москва, защото "ай хев мени гьорлс он да вей" ** (Александър)
Долу свихме с джипа да проникнем до първия граничарски (“Грузинците са зад баира!”, нар. песен) пост в една от съседните долини. Взехме стопаджия. Оказа се българин. Щели да атакуват върха след ден-два с цяла група българи. Получи се култов обяд на теферич: бял хляб, черен хайвер, балкарски домати, българска сланинка, памирски кашкавал...
На другия ден прочетохме във вестник Джорданиън Таймс опашатата лъжа, че походът към върха бил траял десет мъчителни дни и че сме прескочили трупа на незнаен руски алпинист.
***
Да се измъкна от Русия ми струваше само още $20 подкуп, $4 неосчетоводен свръхбагаж и 10 минути безпокойство, че не ми уважават билета, който бил на бланка на една авиокомпания, а тя се скарала с моята преди два дни.
Мисля си, че ако изобщо се е опазило парче от днешния свят извън Матрицата, това е Русия. И подопечните й губернии. Стискам й палци да удържи на изкушението да влезе.
А на нас ... да се опазим от опеката й. (2005)
* Предполагаем превод от англ: Този път е много опасен, може да налетим на ко
** Предполагаем превод от англ.: Имам много момичета по пътя.
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
