|
Страница 1 от 4  Мадагаскар. Лемури, баобаби, хамелеони, пищни ... ексхумации. Толкова съм надъхан със стереотипните очаквания към този остров, че подхождам подозрително към възрастния имигрантски чиновник на летището, стараейки се да се държа възможно най-прилично, за да избягна особен интерес докато ми подпечатва визата. Иначе току виж изкопал тъща си от земята и ме обсъдил пред нея с всички подробности*. А лемурите и баобите? Ще ги видим ли? Ще ни очароват ли повече от всичко? Май не. Винаги печели изненадата. А изненадата по пътя е Илака. Пътят е от столицата Антананариво към южния край на острова. А Илака е мадагаскарският Клондайк. Представям си, че точно така е изглеждал съвременният южноафрикански мегаполис Йоханесбург преди около 120 години. Селце, което се е оказало в центъра на масова психоза по открити в района природни богатства. В случая на Илака - сапфири. Дървени бараки през една по цялото продължение на главната улица изкупуват добитото. Изкупвачите са предимно с шриланкски и индокитайски (тайландски по-точно) физиономии. Тълпи минувачи. Някои се отбиват в изкупвачниците. Повечето се размотават наоколо. Населението не се опитва да прикрие благополучието си. Има толкова много автомобили (три), че на една пресечка успяват да предизвикат задръстване. Нашият шофьор разпознава бившата си кола. 20-годишно Рено 9. Младо в сравнение с народните ситроенчета 2CV и пикапи Пежо 404 изнасящи на гърба си транспортната повинност на острова. В магазините в Илака се продават и стоки различни от ориз и захар. Има даже и промишлени артикули. Например - химикалка. Разнасят се и набързо се изкупуват цели талиги прясно говеждо месо. И мушясaлата пушена риба на сергията е привлякла клиенти. Но къде все пак да намерим сапфири? Шриланкците клатят глава по южноиндийски. Няма! И в склада няма! Ами да попитаме тогава минувача по улицата. Кого? Ами ... втория срещнат. Първият мъкне кошница банани и не ни се вижда благонадежден откъм сапфири. Но пък можеш да си купиш банан направо от кошницата му, без да я сваля от главата си. Както се продават райските ябълки от негови колеги в съседния град. Та питаме втория: имаш ли сапфири? Имам. Вадят се на показ бяло и розово камъче. Не най-разпространените оттенъци на сапфира. Присламчва се друг. Показва синьо камъче. Друг - зелено. Споменават се някакви цени. Колекционера е в стихията си. Вади очилата. Взира се в детайли. Почва пазарлък. Аз също съм колекционер. Не точно на камъни, но тръпката ми е напълно понятна. Радвам се, че съм тръгнал точно с Колекционера на екскурзия. Бих изпуснал иначе. Събират се още продавачи. Пазарлъкът потръгва в условия на свръхпредлагане. Шриланкецът от съседния дюкян наостря уши и праща разузнавач да види какво става и какво ще му се изплъзне от ръцете. Цената пада на половина. Сделка. Шриланкецът си признава с половин уста, че и той има за продан туй онуй. Късно. И продавачът и Колекционера са щастливи, въпреки че никой от тях не е наясно колко далече и в каква посока от истинската цена на камъчето са си стиснали ръцете. Би се разбрало по-късно с ювелирски измервани при по-добри условия. Важното е, че единият си е почесал крастата, а другият ще сложи ориз, че и говеждо на масата за вечеря. А и Фотографа (аз) е доволен, хващайки пазарлъците в кадър. Междувременно се е събрал целият пазар. Всички размахват пликчета с малки съкровища, които са им стрували къртовски (буквално) усилия да бъдат добити и не им дава сърце да подарят на безценица в картела на шриланкските прекупвачи. Не е лесно да си сапфиротърсач! Още по малко в условията на тропическа жега и нелоялна конференция от собственото си правителство.
   Но пък е сравнително лесно да си милионер. Местната валутата се пъчи с няколко очевидно излишни нули. За да ги махнат са си спретнали деноминация. Но вместо да разделят например на 1000 или 10000, са разделили на ... 5. За да си разберял Мадагаскар, трябвало да се откажеш да мислиш, разправят патилите. Като че ли се потвърждава. За да е по-пълно объркването цените се изписват в новата единица (ариари), но се коментират в старата (франкове), освен когато на тебе ти е по-удобно така.
____________________________
* Уникалният за някои племена в Мадагаскар обичай е да се ексхумират починалите около 7 години след смъртта им, да се преповиват и препогребват с шумни празненства, на които се събира не само цялото село, а дори и отдавна напуснали го към градовете и дори отвъд океана роднини. Докато трае процедурата, на починалите се разправя какво се е случило откакто са си отишли.
|
gmail.com
