|
Страница 4 от 4
В крайна сметка лемури виждаме много. И то добре! Излиза, че не се боят и крият от хората. Споделяме любопитство един към друг, което предразполага към близки срещи. Макар и тяхното любопитство на теория да би трябвало да е притъпено, защото са виждали много повече нашего брата зяпач с фотоапарат, отколкото ние - тях.
  В джунглата Раномафана срещаме разновидности на едри лемури шифака и по-дребни кафяви и червенокоремести. Скачат от клон на клон над главата ти, берат мушмули и се забавляват. Наоколо се мотае местен водач, който се опита да ни пробута някакво лианообразно за черен пипер. И сума ти още билки - от за главоболие до за сифилис. Паразитните растения в мадагаскарската джунгла също заслужават внимание. Изхитрили са се вместо да търсят почва просто да се лепнат на готов дънер и да спеделят сокове с останалите клони. Край водопадчетата и "естествените басейни" в масива от ерозирали пясъчници Ишало пък се натъквам на палави пръстеноопашати лемури. И на по-лениви кафяви, които ми правят любезна забележка да не им друсам клона, защото нямат никакво намерение да си търсят друг клон за сиеста.
  Е, при търсенето на диви животни тук има и доказан елемент на играта лъженица. Например - с миниатюрните нощни лемурчета. Примамваш ги да ти позират, като намазваш кората на дървото с банан. Номерът е, че всики мажат точно това дърво, което е най-близко до беседката в гората. А лемурчетата са териториални животни. Което ще рече, че за лемурчето да открие беседка на територията си е като да открие сапфирено находище. Всеки ден му мажат ложето с банан за едната усмивка пред обективите. Със сигурност е апетитна за женитба партия сред лемурската общност. А ние с апаратите май стимулираме мутиране на видовете. От 45 грама току виж мутирало в гигант от цели 50-55. Като афроамериканец. Освен многообразието на лемури гордост на острова е и многообразието на жаби. Имали над 70 вида жаби. Тях в гората само ги слушаме, а ги виждаме ... в чиниите си за вечеря. Любопитното е, че жабите винаги са си били на острова, а островитяните са чакали да дойдат французите да ги научат, че стават и за ядене.
Та като стана дума за остров, няма ли да стане дума и за море? Да, разбира се. На края на десетдневното пътешествие от столицата на юг до пристанището Толиара. Откъдето се прехвърляме на скутер да прекосим любимия залив на героите от цяла библиотека корсарски и пиратски романи. Тръпката всъщност е прехвърлянето до скутера, който е закотвен на неколкостотин метра навътре в моето. Докъдето се стига с волска (зебувска) кола, защото цялото море до там се оказва, че е до коляно. Зебувско. Скутерът ни стоварва в Анакао. На плажа мирно съжителстват Раят и Адът. От едната страна - топло море, слънце, сламена сянка, хладна напитка, морски плодове, серенада от сладкопойно соколче (мишеловче/гущероловче?) а от другата ... мъже чукат камъни, а жени ги трошат на чакъл. Сюжет-идея за допълване на дантевия каталог на заниманията в отвъдното. Хм, дали в рая има толкова много мухи?
И да има - бял кахър са, разбира се. Както са им бели (отвътре) и … дините.
(2006)
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
disagi.com
