|
Мадагаскар - Лемури и Сапфири |
|
|
|
Автор Димитър Тодоров
|
|
сряда, 07 март 2007 |
|
Страница 2 от 4
Първото впечатление от столицата Анатананариво е успокоението, че на света има поне един хотел Хилтън, по-грозен от софийския. Второто е на раздвижен релеф, прохладна надморска височина и приятна афро-азиатска атмосфера на ненатрапчиво пазарище. И тук-там някой европейски акценти. Като киносалон в стил Арт Деко. От най-високата точка доминира скелетът на изгорелия дворец на предколониалните владетели с орел и обрязан фалически символ над портата. За да стигнеш до там имаш избор между пеша и такси. И двете си имат своите предимства. Пеша имаш по-добри шансове за непосредствен контакт с уличните търговци на банани и пишещи машини. А с такси, Ситроен 2CV или Рено 4, имаш по-добри шансове да усвоиш патента на колянната бензинова помпа. Това е 5-литрова пластмасова тубичка за бензин, която се поставя между колената на шофьора и с равномерни притискания горивото се подава към карбуратора.
От града започват навън оризищата. И зебутата. Зебу: вездесъщо мадагаскарско гърбато говедо. Стадата на планинското племе мерина ни се струват огромни, нямайки си още представа колко по-многобройни са стадата в низините на племето бара, където е въпрос на чест да не се занимаваш с нищо друго овен говедарство. Пейзажът се разнообразява с тук там някой взривен бетонен мост, паметник на междуособиците на президентите Дидие Рацирака и Марк Раваломанана през 2002 година. Просто непреизбраният бивш президент се бил барикадирал в доброволна обсада. А новият бил едър индустриалист (сиреч: мандраджия), обявил че влиза в политиката, за да брани бизнеса си чрез растеж на икономиката. Оттук тръгнал и припевът на народната песен: "Рацирака мостове взривява, Раваломанана мляко кваси".
|
disagi.com
