На следващия ден се отправихме към западна Ботсвана и легендарната делта на Окаванго. Река Окаванго извира от планините на Ангола, след което преминава през Намибия и достига до Ботсвана, където се спира в пясъците на пустинята Калахари. Тук формира огромна вътрешна делта, простираща се на хиляди квадратни километри. В центъра на делтата се намира резервата Мореми, който според списание Getaway е определен за най-доброто място за наблюдение на животни в Африка, а и вероятно и в света.

Ето защо бяхме разочаровани да научим, че се отправяме към напълно друга част от делтата, почти лишена от дивеч и гъмжаща от комари. За мен Окаванго, заедно с планинските горили в Руанда, кратерът Нгоронгоро и Занзибар, беше задължително за посещение място, така че може да се каже че бях малко ядосан преди да потеглим не точно натам, където очаквах. За да сме справедливи, все пак, към „Екзодус” и другите фирми, които организират подобни пътешествия трябва да кажем, че за нощувка в хижа в най-интересната част на делтата струва $900. Това наистина е най-скъпото блато на света.
 

Общото ниво на раздразнение беше допълнено и от факта, че освен личните си вещи, трябваше да приготвим и палатки, храна, вода, оборудване за готвене за четиринадесет души, за два дни. А да се готви за голяма група, в такива условия, е много по-сложно, отколкото просто да вземеш преносимо котлонче и гориво за двама. Освен това, планът ни включваше да преминем с моторница през река Окаванго, после с камион до делтата, след това с Мокоро (традиционно, издълбано от дънер, кану) до лагера ни...и това само през първия ден – през втория трябваше да опаковаме всичко наново и да потеглим обратно.
 

Както често се случваше по време на цялата ни ваканция отново се оказахме късметлии и за повечето от нас делтата се оказа запомнящо се и положително преживяване. Това, до голяма степен, стана и благодарение на четирима от спътниците ни, които доброволно се заеха с готвенето и така този проблем отпадна. За съжаление Ники, една от водачките ни, беше повалена от малария и трябваше още рано сутринта да бъде изведена от делтата. В края на краищата, поради лошо стечение на обстоятелствата, минаха почти пет дни от първоначалното появяване на симптомите на болестта до момента, в който тя получи необходимото медицинско обслужване. През това време маларията успя да се развие до рядко срещаната, опасна за живота разновидност. Маларията, разбира се, е често срещана опасност за западните туристи и ми се струва, че не й се отдава необходимото внимание.
 

След като пристигнахме в Мокоро, по двама се качихме на лодките и в продължение на час и половина плавахме из делтата, изложени на изгарящото обедно слънце. Минахме покрай тръстики и водни лилии, покрай слонове и хипопотами, и накрая пристигнахме в приятно заслонения ни под две огромни дървета, лагер. Относително бързо решихме да останем тук за две нощи вместо да се върнем към „цивилизацията” още на следващия ден.

Животът в делтата беше идиличен, като от романите на Марк Твен. С нас бяха осем или девет водача на лодките, които добавяха допълнителен колорит, като непрекъснато се караха или се смееха, на някакъв си техен местен език. Направихме много излети за наблюдения и разходки с канута. По сушата не се видяха много животни, но беше много интересно да видим огромния скелет на един слон. На втория ден видяхме жираф и един слон, който си хапваше плодовете на едно от местните дървета. В тези плодове има доста алкохол и така, седнахме на известно разстояние и наблюдавахме как слонът започна бавно да се натаралянква.

И така, пътешествието ни в Окаванго се оказа доста приятно, въпреки че не бе точно това, което бях очаквал. Един ден се надявам да се върна отново и да разгледам делтата, както си му е редът, но май ще ми се наложи да започна да пускам тото...