Тъй като разказът не е за Благоевград, само ще вметна, че този град винаги  е в състояние да те очарова с младежкия си дух, с мащабността на общите градски пространства - улици, площади, мостове. Винаги е приятно да се разходиш из Вароша, да поскиташ из търговските улици и да се любуваш на града и планината.

Пристигането в Благоевград бе предшествано от посещение на Овчарския (Овчаренски) водопад на река Горица. Той се намира на 20 минути в южна посока от центъра на с. Овчарци. Услужлива табела показва изходната точка, а след това се следва реката и се върви все нагоре. Приятната разходка преминава през две действащи валявици, където е и началото на символичната екопътека. Пътят от там е буквално 5 минути, след които преминавайки по дървен мост се озоваваш пред пленителния водопад. С височината си от 39 м той се нарежда на първо място сред каскада от 7 водопада на тази река. На изградената излетна площадка човек може да поседи и да се полюбува на гледката и ромона, както и да научи за произхода на името на природната забележителност. Тъй като 30 минутно ходене не ни бе достатъчно, се оставихме да бъдем подмамени от стръмна пътека, която започва непосредствено преди мостчето и отвежда право нагоре. Това е единственият ориентир - все по стръмното, все по стръмното. След около 1 час изкачване се стига до панорамни скали, които ти подаряват гледка към Витоша, Коньовска планина, Верила и долината, заключена между нея и Рила. Мащабен полет на душата. Слизането няма да го коментираме- то бе нещо средно между спускане, търкаляне и опит за летене. Заслужаваше си...