Неделя сутрин е отредена на Благоевградските красоти, а след закуска започва ново откривателство – отправяме се към църквата Св. Димитър над Бобошево. Имахме желание  между Благоевград и Бобошево да пътуваме не по Е79, а по десния бряг на реката, през селцата, но въпреки уверенията на пътната карта, пътища  между Бучино и Крумово и между Драгодан и Бобошево няма, поне не за леки коли. След множество връщания, следвайки  царския път стигнахме до Бобошево. Лично на мен градчето ми хареса - малко и скромно, но комбинацията между река Струма и величествените гледки към Рила, определено ме спечелиха. Там попаднахме на Републиканско първенство по мото крос, което само по себе си е преживяване дори само като зрител. След като се наситихме на високи скорости, мирис на двутактова смес и екстремни каскади, решихме да продължим по начертания план към х. Яна. Да си призная, въобще не подозирах за съществуването на такава хижа, дори не очаквах районът да е облагороден и  превърнат в каквато и да е туристическа дестинация. Но приятните изненади тепърва предстояха. Пътеката до хижата е маркирана, може да се следва и  поддържан асфалтов път, който  се вие полегато.

С всяка крачка напред  гледките ставаха все по-внушителни - Рила в цялата си прелест и строгост, на фона на отиващия си ден. Тъй като това ни беше първа разходка из рида Пиянец на Влахина планина любопитството ни отклоняваше към всичко, с което ни срещаше съдбата. След 40 минути пред нас се появи  табелка, която ни насочваше към параклис Св. Св. Петър и Павел и ние се оставихме да бъдем отведени към  приятна поляна сред дъбова горичка, с пейки, навеси, действащ и поддържан параклис, с чешма - идеално място за отмора.

Връщайки се на асфалтовия път, след около 15 минути се стига района на хижите. Там ви очакват масивни, спретнати постройки, с места за спорт, хапване и почивка, разположени на 1047 м н.в. На 5 мин. път от х. Яна се намира и Църквата Св. Димитър -  нашата цел. Смята се, че тази постройка е част от  манастир, в който според Житието на Иван Рилски от Патриарх Евтимий е живял Светецът преди да се оттегли във Великата Рилска Пустиня. Запазената постройка е включена в ансамбъл с нова , която служи за притвор и крепи този ценен паметник на културата. Старинната църква представлява едноабсидна, еднокорабна базилика,  силно вкопана в земята. Запазените и реставрирани стенописи датират от 1488 г. След като пристъпиш на прага и се приведеш,  за да влезеш в сумрачното църковно пространство – тръпки те побиват от вълнение и дълбок респект. Наистина е много вълнуващо.  От тук можете да изберете различни маршрути- до т.нар. пещера на Св. Иван Рилски - 2,20 ч, до с. Скрино - родното място на Светеца, до Бобошево или пък до Рила.

Приятно откривателство! Заслужава си!