Така и никъде не можах да видя маймунки по  улицата, но в зоологическата градина имаше всичко. Дори ме пуснаха в клетката на горилата да я погаля. Единствено не посмях да се доближа до хипопотама, защото е опасно животно. Мой приятел работи в мините в Мали Loulou и няколко хипопотама бяха изяли един негов колега.

Отидох на гости на българка от Корпуса на Мира в град Сегу – за да се кача на автобуса беше нужно да имам малийска фамилия. Така и моята фамилия стана Coulibaly. Пътувах 4 часа дотам, в автобус, който нямаше прозорец, при 40 градуса жега. Но пристигнах благополучно. После с нея си наехме гид и минахме по река Нигер с лодка до едно туристическо село. След това, тримата с гида се качихме на моторче тип „балканче” – супер приключение. Когато пристигнахме разгледахме как се правят глинени съдове и как се изпичат.

Като заключение мога да кажа, че хората в Мали са много добри и обичат живота, въпреки че техния не е лесен. Ако мога пак бих се върнала там, въпреки маларията, която карах два пъти, но това че има спокойствие ми допада.