Всичко в града е История... По същите камъни, по които се разхождаме днес, са отеквали стъпките на египетски фараони, на асирийски, вавилонски, персийски царе, на воините на Александър Велики, на римски императори, на някои от най-великите арабски халифи...

Дамаск е родният град на Св. Апостол Павел, роден като Савел, в младостта си известен като един от най-жестоките гонители на християните. Знае се приблизително мястото, където се е издигал дома му на централната улица в стария Дамаск – римската „Виа Ректа”, днес носеща името на Митхад Паша. Запазен е подземният храм, където някога живял ученика на Христос Ананий, почитан като първи епископ на Дамаск. Именно там той върнал зрението на ослепения от Божия гняв Савел, дал му ново име и християнско кръщение. За да се спаси от преследващите го римляни, Павел избягал през една от осемте порти на Дамаск – Баб Кисан (тогава наричана Сатурновата), като сподвижниците му го спуснали с кошница от високата стена. Днес на това място има малък храм, украсен с руски православни икони.

Цитаделата (Ал Калаа), заграждаща стария град с мощни крепостни стени е строена от брата на Саладин – Адил, по заповед на великия султан, през XII век. 

Много интересни места има в Дамаск, които е задължително да се видят, но ако трябва да бъдат ограничени до две – то това са безспорно прочутата Джамия на Омаядите и типично по ориенталски колоритния централен сук (пазар) - Ал Хамидие. Всъщност те са органично свързани – пазарът започва от една от градските порти и разполагайки се основно по улицата Баб ал-Барид, свършва до внушителна колонада – останките от древноримския храм на Юпитер, издигнат през I век върху основите на арамейския храм на върховния бог Хадад. По-голямата част от храма е разрушена по заповед на византийския император Теодосий, който построил на негово място базилика, носеща името на Св. Захарий, малко по-късно прекръстена в „Св. Йоан Кръстител”. В началото на VIII век на нейно място вече се издигало едно от чудесата на арабския свят – знаменитата джамия на Омаядите – най-голямата в стария свят, след „Св. София” в Истанбул. Отворила врати за хилядите богомолци през 715 г. тя била построена само за 10 години по заповед на халиф Валид ибн Абдул Малех (той построил и прочутите бани "Каср Амра" в Йордания – друг величав паметник на арабската архитектура). В строителството й участвали над 12 000 души и най-добрите майстори от всички кътчета на огромния халифат. Парите вложени в нея възлизали на приходите в съкровищницата на халифа за 7 години. В новото изумително архитектурно творение били вплетени органично и колоните от храма на Юпитер и запазените елементи на християнската базилика. Смята се, че за първи път именно в тази джамия се появява задължителното за тези религиозни постройки архитектурно съоръжение – минарето. Интересното е, че години наред в джамията се молили едновременно и мюсюлманите (в западното крило), и християните (в източното крило). Тази традиция била прекратена преди столетия, но по инициатива на папа Йоан Павел II през май, 2001 г. при посещението му в Сирия, християни и мюсюлмани за пръв път от векове отново коленичат заедно в легендарната джамия. Вътре се намира и една от най-големите християнски светини – в малък, изящен храм се съхранява главата на св. Йоан Кръстител (мюсюлманите го почитат като пророк под името Иахия). В джамията се помещават също така тленните останки на внука на Мохамед – Хюсеин, както и снопче от косите на великия ислямски пророк.

Точно до джамията на Омаядите, от южната й страна, се намира друго забележително творение на арабската архитектура – Двореца Азем. Построен е в средата на XVIII век като резиденция на управителя на Дамаск. По изяществото си, спокойствието, вплетено в цялостното интериорно и екстериорно решение, може да бъде сравнен не без основание със съвършения естетизъм на дзен-градините.