На около 50 км на североизток от Дамаск е разположено едно малко селце, което обаче е известно в целия християнски свят – Маалюла. Това е единственото място на земята, където повечето от жителите му (почти всичките са християни) говорят същия език, на който е проповядвал Исус – западното наречие на арамейския език. По времето на Христос този език (възникнал около X - IX век пр. Хр.) е бил разпространен в целия Близкоизточен регион, дори дълго време се приемал като официален „дипломатически” език. Няколко века по-късно той е почти напълно забравен, изместен от арабския - от същата езикова група, но доста по-различен.

В Маалюла се намира и най-стария в света действащ християнски манастир, основан от последователката на Апостол Павел - св. Текла – една от най-почитаните, и от православните, и от католиците, християнски светици. И до днес там се пазят мощите й. А в манастира „Св. Серж”, също разположен в Маалюла, се съхранява най-стария олтар в християнския свят (от времето на император Юстиниан – IV век.) и чудотворна икона на Дева Мария, приписвана на евангелиста св. Лука.

Римските останки в Сирия са може би повече, отколкото в Италия. Особено в района на юг от Дамаск, около почти всяко градче могат да се видят уникални, чудесно запазени архитектурни паметници от римско време – предимно от I – III в. Повечето са от черен базалт - вулканичен камък, който е в изобилие в тази част на страната.

Няколко римски императори са родени в Сирия – такъв е Филип Арабски, който се опитал за краткото си царуване (244 - 249 г.) да превърне родния си град Шабха (на около 100 км. на юг от Дамаск) в малко копие на Рим. Прекрасно съхранени са десетки обществени сгради – баните, агората, амфитеатъра, форума, много вили, най-хубавата, от която вероятно е принадлежала на самия император. Уникални, в отлично състояние, римски мозайки могат да се видят там – част от тях са пренесени в националния исторически музей в Дамаск. В Шабха е и гробницата на Филип Арабски.

В Сирия е роден и един от най-великите архитекти на на древно-римската цивилизация Аполодор Дамаски.

Но „най-римският град” в Сирия е Босра (разположен на юг от Шабха, недалеч от границата с Йордания). Името му се споменава още преди няколко хилядолетия в документи от времето на египетския фараон Тутмос III. Това може би е единственият град в света, където все още има хора, които живеят в истински къщи от римско време. Действително в Босра може да се видят едни от най-добре запазените древноримски паметници в света – античния амфитеатър за над 15 000 зрители (превъзхождан може би само от Колизеума и Арена ди Верона по мащабите си), Форума, Агората, Портите, Баните, Храмовете, площадите, водопроводите, вилите, къщите, улиците... Отлично запазен е и двореца на Император Траян, който през 106 г. обявява Босра за столица на римската провинция Арабия, в чийто състав влизала даже и прочутата столица на Набатейското царство Петра. Тук е и най-големия триумф на царицата на Палмира Зенобия, която през 271 г. нанесла поражение на римската армия и превзела града, като дефакто отнела от Рим столицата на една от най-големите му провинции. Пак в Босра, около 2 века по-късно, несторианския монах Бахир предсказва на младия Мохамед, че ще се превърне във велик учител и Пророк. На мястото, където е бил домът на Бахир, е издигната джамия, запазена и до днес.

Наистина е необичайна гледка – да видиш на площада, където някога римските императори са строявали легионите си, местните деца, и момчета и момичета, да играят футбол или да карат велосипеди, а семействата им да живеят в същите къщи (само леко белосани, с ремонтирани покриви, през които минават жиците за електричество и на които са поставени неизменните сателитни чинии), в които преди 2000 г. предшествениците им са отправяли от прозорците поздрава „Аве Цезар”...

(следва продължение)